Джон Кенеди - добър или велик президент?

22-и ноември ще отбележи 50-годишнината от убийството на американския президент Джон Кенеди. За съвременниците му това бе едно от онези събития, които са толкова шокиращи, че човек си спомня къде точно е бил и какво е правил, когато е научил новината.

"Аз слизах от влак в Найроби, когато видях заглавията", пише за сайта project-syndicate.org Джоузеф Най, професор от Харвард, бивш ръководител в Министерството на отбраната и бивш председател на националния разузнавателен съвет. Той е автор на „Президентското лидерство и създаването на американската ера“.

Кенеди бе само на 46 г., когато бе убит в Далас от Лий Харви Осуалд, недоволен бивш морски пехотинец, дезертирал в полза на Съветския съюз. Макар че Кенеди бе тормозен от болести, той изграждаше образ на млад и енергичен, което усили драмата и горчивината от неговата смърт.

Мъченическата му кончина накара много американци да издигнат Кенеди до пиедестала на много велики американски президенти като Джордж Уошингтън и Ейбръхъм Линкълн. Историците обаче бяха по-сдържани в своите оценки. Критиците сочеха понякога разюзданото му сексуално поведение, скромния му законодателен принос и неспособността му да подкрепи думите си с дела.

Макар Кенеди да говореше за граждански права, данъчни съкращения и намаляване на бедността, неговият наследник Линдън Джонсън бе този, който използва мъченическия статут на Кенеди, както и собствените си далеч по-впечатляващи политически умения, за да прокара исторически законодателни промени в тези области.

Проучване от 2009 г., проведено сред 65 американски изследователи на президентската институция, класира Кенеди като шестия най-важен президент в историята, докато скорошно изследване на британски експерти по американска политика го поставиха на 15-то място. Това е впечатляващо постижение за президент, който бе на власт по-малко от три години, но какво всъщност свърши той и дали историята щеше да го оцени различно, ако бе оцелял?

В книгата „Президентското лидерство и създаването на американската ера“ Най разделя президентите на две категории – такива с трансформиращи цели, преследващи мащабна визия за големи промени, и други, фокусирани върху оперативни въпроси, които се грижат „влакът“ да е в релсите и да се движи навреме.

Тъй като Кенеди беше активист и голям оратор с вдъхновяващ стил, той би трябвало да е трансформиращ президент. В кампанията си през 1960 г. той обещаваше „да накара страната да се движи отново“.

Във встъпителното си слово като президент Кенеди призова за жертвоготовност - „Не питай какво страната ти може да направи за теб, а какво ти за нея“. Той създаде програми като Корпуса на мира и Алианса за развитие с Латинска Америка, и постави САЩ на пътя за пращане на човек на луната до края на 60-те години.