Бавните европейски финансови реформи

Без съмнение има здрав смисъл в създаването на Общ механизъм за надзор за еврозоната, който вече действа. А през юли ЕК предложи и Общ механизъм за закриване на банки в рамките на Банковия съюз. В този случай става дума за начина, по който ще се процедира с фалиралите банки, за да се гарантира, че загубите са справедливо разпределени, докато системата като цяло не изпитва сътресения.

Комисията съвместно с националните власти би трябвало да натисне допълнително в тази посока, както препоръчаха Андре Сапир, Мартин Хелвиг и Марко Пагано. Това са водещи европейски учени, съответно председател и заместник-председатели на Комисията научни съветници към европейския борд за системен риск, като Джонсън препоръчва тяхна статия от октомври 2012 г. и разширеният доклад на комисията от юли 2012 г.

За съжаление обаче, когато се насочим към принципните слабости, които водят до възможни опасности във всяка финансова система, 3 сериозни проблема изглежда ще останат без достатъчно внимание в Европа в обозримо бъдеще.

Първо, всеки анализ на финансовата система би трябвало да започва с факти за банковия капитал (финансирането на банките с акции, което служи като буфер срещу загуби). Но е трудно фактите за настоящото положение в Европа да бъдат получени днес.

Може да недоволствате от начина, по който са били проведени стрес тестовете в американските банки досега (и аз съм недоволствал, признава Джонсън, включително от страниците на този вестник), но те са образец за прозрачност в сравнение с това, което се случва в Европа. По принцип подобни стрес тестове се провеждат с намерението да се разкрие какви загуби могат да бъдат инкасирани, както и степента, в която банките разполагат с достатъчен капитал, за да издържат на натиска, без да рухнат или да се превърнат в някакъв тип нефункционално зомби.

Джонсън препоръчва доклада „Отвъд дима и отраженията: За набедената рекапитализация на европейските банки“ на професорите Якоб Вестергаард и Мария Ретана от Датския институт за международни проучвания (“Behind Smoke and Mirrors: On the Alleged Recapitalization of Europe’s Banks”, Dansk Institut for Internationale Studier). Според него този документ е безпощадна присъда за европейските стрес тестове и за принципния европейски подход за осигуряване на банките с необходимия капитал.

Като при всяко трансгранично обсъждане на банковия сектор, бившият главен икономист на МВФ съветва да се направи консултация за посочените данни с Томас Хьониг, настоящ вицепрезидент на американската Федерална корпорация за гарантиране на депозитите и бивш президент на подразделението на Федералния резерв на САЩ в Канзас. По думите му Хьониг е направил голяма услуга на бранша, като е успял да приведе общоприетите принципи на счетоводството в САЩ (или стандартите за финансови отчети на американските банки) към счетоводния стандарт, използван от европейските и останалите банки с развита международна дейност.