Отново безработицата се оказва проклятието за САЩ и Европа. Анализ на Андрю Осуълд, професор по икономика в Университета Варвик, Англия, открива интересна връзка между притежаването на собствено жилище и високата безработица, позовавайки се на данни от САЩ. Като се има предвид високият процент на притежавани собствени жилища, връзката, която проф. Осуълд извежда, би трябвало да привлече вниманието на повечето икономисти. По-широк поглед върху доклада дава публикацията в сайта voxeu.org.
Безработицата има значение
След повече от столетие на икономически анализи и теории причините, пораждащи безработицата, все още не са анализирани изцяло. В момента нивото на безработица в индустриализираните държави е около 10%, а в някои – дори над 20%.
Ако потърсите думата „безработица“ чрез търсачката Web of Science и нейният Social Science Citation Index, ще намерите около 21 хиляди статии за нея. Отделно в списанията за икономика те са около 10 хиляди. Сред по-известните изпъкват: моделът на Шапиро и Стиглиц за безработицата като дисциплинираща за работника, изследването на Харис и Тодаро за миграцията и безработицата, оригиналната статия за кривата на Филипс.
В списъка от по-новата икономическа литература се открояват моделите, описани от Дейл Мортенсен и Кристофър Писаридис, и емпиричните изследвания относно нещастието, вследствие на безработицата.
След направеното търсене обаче възниква следният парадокс – статиите, основани на чисти емпирични доказателства и които описват причините за високите нива на безработица, не са удостоени с очакваното високо внимание.
Забележителни са статиите на икономистите Никел (1997г.) и Майер (1990). И двамата достигат до следния извод – ключовият момент при опита за разкриване на причините за безработицата е да помислим за „сковаността“ на трудовия пазар и за щедрите ползи, които безработицата носи.
Безработицата може да се окаже симптом за по-сериозни проблеми
Нека да се опитаме да си представим безработицата по следния начин. Трябва да запомним, че икономиката е система в общо равновесие. Нека да си представим, че заради определени болести на човешкото тяло (което е още една система в равновесие), един симптом може да означава по-сериозен проблем – такъв, който е далеч от причинителя на наблюдавания симптом, може да се окаже притеснителен. Може би другите пазари са по-важни отколкото всъщност показват изследванията за трудовия пазар и причините за безработицата.
Проф. Андрю Осуълд и колегата му Дейвид Бланшфлауър представят доказателства, че високият процент на собствените жилища може би е една от важните причини за безработицата. Изследването изтъква, че един обикновен парцел земя в индустриализираните държави разкрива силна зависимост между притежаването на жилище и безработицата.
Известно е, че безработицата в Швейцария е 3%, а процентът на жилищна собственост е 30%. В Испания безработица е 25% при 80% притежавано собствено жилище.
Обикновени връзки от този тип не се считат за причинно-следствени. Те могат да се считат за противоречиви, защото не се открояват дълготрайните ефекти в различните страни.
Методът на изследване
В изследването си икономистите използват широка база от данни от САЩ за период от няколко десетилетия. Като федерална държава Америка предоставя огромна иконометрична информация за безработицата. На тази база са направени изчисленията за ефектите от управлението на безработицата от страна на държавата.
Изводите
След направените изчисления става ясно, че индексът на притежание на собствено жилище може да предскаже нивото на безработицата. Мащабът на очаквания ефект е потресаващ – двойно увеличение на размера на собствените жилища увеличава повече от два пъти нивото на безработица в дългосрочен план.
Икономистите отбелязват, че този резултат се дължи на разделянето на данните, определени в различни подпериоди и в различни области, например, на северни и южни щати.
Обаче икономистите не са сигурни какво точно обяснява откритата от тях връзка. Използвайки различни данни, те показват, че високият процент на собствени жилища води до по-ниска мобилност на пазара на труда и повече осъществени пътувания до работните места. Икономистите имат предчувствието, че пазарът на жилищни имоти ще окаже силно влияние върху пазара на труда. Но за да го докажат, те ще направят нови изследвания. Това няма да изненада Милтън Фридман, който в изследванията си за естественото ниво на безработица, подчертава трудовата мобилност като необходима за ефективността на икономиката.
преди 11 години Доста нескопосан напън за изследване...Като решение за безработицата, може да предложат забрана за притежаването на собствено жилище и замяната му с оборотно походно легло под поточната линия.Тук има решение за безработицата, но за да се проумее, трябва да се изхвърли Милтън Фридман от главата: http://bulgaria-mmt.blogspot.com/p/blog-page.html отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Колкото по малко резерв за оцеляване има един работник, толкова по податлив към експлоатация става.-------------------------------------Бих искал да припомня, че по определение на К. Маркс, експлоатиран е всеки служител, който не работи за себе си и съответно не участва в разпределението на реализираната печалба ( ако има такава). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Аз пък не разбрах човек, който има 30 години да изплаща ипотека (масов САЩ-ски сценарий), собственик ли е на жилище или не?! И как се отразява това на безработицата?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Подчинявайки се на законите за оцеляване, колкото по са притискани "малките" хора, толкова те намаляват потреблението на второстепенни за оцеляването им блага и се стремят с удвоени усилия да си осигурят най важните от тях. Никога няма да могат да ги принудят да се откажат безропотно от стремежа им към собствено жилище! Няма как да стане без принуда. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Мисля, че търсят под вола теле! Мисля също, че не се опитват да обяснят процес, а да инициират такъв! Естествено, че собственото жилище, прави работника или служителя, относително по независим и като следствие му дава възможност да се пазари по упорито за цената на труда си както и да "настоява" да води уседнал начин живот /а не чергарски/!. Мисля, че обработват обществеността с такива умозаключения в посока, че не бизнеса е призван да служи на обществото а обществото е призвано да обслужва нуждите на малка група елит. Колкото по малко резерв за оцеляване има един работник, толкова по податлив към експлоатация става. Това не е откритие, а един от законите за оцеляване! Иска им се ама много им се иска да е така а те благосклонно да подхвърлят по някоя и друга троха срещу робски труд и целуване на ръка с наведена глава! Работата е там, че нещата не стоят така. Поне в свободните пазарни икономики. отговор Сигнализирай за неуместен коментар