Бен Бернанке не се страхува от дефлацията. А би трябвало

След края на пресконференцията Бернанке беше запитан какво мисли по въпроса с ниските стойности на инфлацията и дали трябва да се окаже въздействие върху нея с цел увеличаването й. Той отговори противоречиво. Съгласи се, че ниските стойности на инфлация са вредни: „Увеличава се рискът от дефлация, повишават се реалните лихвени проценти. Това означава, че държавният дълг ще се изплати по-бавно.“

Той обаче силно изтъкваше прогнозата си, че инфлацията ще достигне целта от 2%. Но защо?

„Има множество временни фактори, на които може да се дължи ниската инфлация. Например ефектите от медицинските плащания, непазарните цени са необичайно ниски в момента. Това са някои от нещата, които очаквам да се променят и да покачат малко инфлацията“, казва в отговор Бернанке.

Един полезен начин да се погледне по-добре на инфлацията е да се разгледат стоките и услугите като еластични или нееластични към цената. Нееластични към цените са стоките и услугите, които се променят рядко. Това са наемите или медицинските доплащания, например. Еластични са цените на стоките и услугите, които се променят постоянно, например, тези на газта и доматите.

Еластичните към цената стоки и услуги, за които харчим 30% от нашите средства, причиняват разликите в инфлацията всеки месец. Нееластичните стоки и услуги задават нивото на бъдещата инфлация, защото и купувачите и продавачите вземат предвид своите инфлационни очаквания и сключват сделки по цени, които няма да се променят в близките година или две.

През последните 12 месеца еластичността на стоките и услугите в индекса на потребителските цени е 0,14%. Това означава, че голяма част от спада на инфлацията се дължи на временни фактори, които лесно биха се променили.

Нееластичността на стоките и услугите спрямо цената също е с тенденция да спадне. През последните 12 месеца обаче е 1,9%. Само за последното тримесечие пък е 1,5% на годишна база. Едно на нула за Булард.

Ако Бернанке познае, че инфлацията ще скочи до 2%, то Фед ще започне да намалява покупките на облигации. Но ако Булард е прав за риска от дефлация, Фед няма да прибегне до тази стъпка. Вместо това Фед може да увеличи покупките, които прави всеки месец. Изводът, който можем да направим, е, че данните за инфлацията ще определят курса на политиката на Фед.