Свръхрезервите на банките при Фед могат да се окажат проблем

Американските банки държат 1 трлн. долара във Федералния резерв. Това е много повече в сравнение с резервите, които някога са имали. Списание Fortune предупреждава, че това може да се окаже проблем от ново естество.

Преди финансовата криза паричните резерви, които банките държат във Фед, рядко достигаха 25 млрд. долара, което е нищожно количество в сравнение с големите размери на американската банкова система. Но малко след началото на финансовата криза, като помощна мярка за банките и за да спаси икономиката, Фед започна да изплаща лихва върху депозираните при него пари.

По този начин се вля ликвидност. И днес тя се увеличава, но с по-слаби темпове. През първото тримесечие на 2013 г. резервите на банките във Фед нараснаха до почти 200 млрд. долара, което е ръст от 25%, след като през 2012 г. едвам помръдваха. Количеството резерви достигна колосалните 1 трлн. долара за пръв път през април. Макар и минимално, тези свръхрезерви оказаха положително влияние върху кредитирането. Но през първото тримесечие последва спад.

„Много институции обаче все още виждат балон в лицето на депозитите при централната банка. Според много от тях това е така, защото се осигури допълнителна ликвидност, която изду балансите им в последните няколко години“, констатират в свой доклад Маршъл Шрайбман и Роб Соукъб от SNL Finance – фирма, която прави анализи на банковия сектор.

През последните няколко месеца лихвените проценти започнаха да се увеличават заради все още неясната посока на монетарната политика, която Фед възнамерява да предприеме. Широки са дискусиите относно програмата за количествени улеснения, но още повече се говори за обема на портфейла от облигации в размер на 3,1 трлн. долара. Това, за което обаче не се говори, е именно как Фед ще се справи със свръхрезервите на банките.

Проблемите с портфейла от облигации и банковите резерви са две страни на една и съща монета. Когато Фед купува облигации, той всъщност предава парични средства на някого – било то на банките или на инвеститорите. Когато попаднат у банка, тези средства за нея стават излишни и тя ги депозира обратно във Фед. Когато Фед реши да разпродава облигации, той ще отнеме парични средства от банките, което ще стопи депозитите им.

Ето защо някои анализатори не възприемат свръхрезервите като голям проблем. „Резервите дори не присъстват в моите изчислителни модели“, казва в тяхна защита Лоурънс Майер, бивш управител на Фед и съосновател на фирмата за икономически прогнози Macroeconomic Advisers. „Не това е причината за появата на инфлация. Или пък за това как Фед смята да стимулира икономиката. Това е страничен ефект“.

Въпреки това Майер казва, че икономистите на Фед имат план за това как да спрат увеличаването на резервите. Мнозина смятат, че масираните разпродажби на облигации от страна на Фед ще са разрушителни за пазара, ще покачат цените им, ще забавят икономиката, а банките ще реализират огромни загуби. Фед обаче възнамерява да държи облигациите до падежа им. Те ще падежират след много години. Това означава, че свръхрезерви ще има още дълго време, въпреки че през това време икономиката може да се възстанови напълно.

Лихвените проценти ще се повишат, а това ще затрудни обуздаването на ифлацията. 0,25% - това е лихвеният процент, който Фед плаща върху депозитите на банките. В абсолютна стойност това се равнява на 2,5 млрд. долара годишно. Това според някои е алтернативен вариант за спасяване на банките, ако те изпитат трудности... въпреки че имат Федерална корпорация за застраховане на депозитите, която може да се притече на помощ.

Ако Фед реши да повиши лихвените проценти, тогава той логично ще плаща повече лихви върху депозитите на банките. Това означава, че банките ще притежават повече средства на правителството. Не е ясно как това може да се използва с политическа цел, особено когато пак се заговори за банковите печалби и разпределянето на бонуси.

Една от правдоподобните причини някои банки да увеличават запасите си при Фед е, че през последните години те очакват лихвените проценти да се покачат. За банките изглежда по-привлекателно да генерират доход от безрисковите депозити, отколкото да отпускат кредити на ниски лихви или да инвестират в облигации, чиято доходност ще се понижи с покачването на лихвените проценти.

Например, само за година JP Morgan Chase увеличи средствата си при Фед от 61 мрлд. до 214 млрд. долара. Същото направи и Wells Fargo – от 40 млрд. до 100 млрд. долара. Да се надяваме, че в близко бъдеще тези банки ще намерят по-добри начини да използват излишните си парични средства.