Пороят от пари, излят на пазарите от централните банки на някои от най-големите световни икономики с цел стимулиране на растежа, не трябва да води до увеличаване на протекционизма, заяви членът на управителния съвет на Европейската централни банка Беноа Кьоре, цитиран от Ройтерс.
На конференция, организирана от южнокорейската централна банка, Кьоре посочи, че до момента количествените улеснения на американския Федерален резерв са имали относително малко въздействие върху цените на активите извън САЩ.
„По същия начан, макар новата стратегия в монетарната политика на Японската централна банка да предизвика опасения от „валутна война“, няма доказателства, че влиянието ѝ в световен мащаб би могло да е негативно“, добави той. На 4 април Японската централна банка обяви новата си стратегия, опитвайки се да сложи край на десетилетия на стагнация чрез наливане на 1,4 трлн. долара в икономиката на страната.
Печатането на пари в Япония и САЩ обаче породи опасения сред други държави дали подобни мерки няма да дестабилизират собствените им икономики чрез подхранване на инфлация или създаване на балони на активи, а натискът върху валутите им в посока на поскъпване – да направи износа им по-слабо конкурентен.
През миналия месец южнокорейската централна банка понижи основната си лихва с 25 процентни пункта до 2,5% - изненадващ ход, който отчасти се обяснява с намерението да бъде облекчен натискът към поскъпване на вона след обезценяването на йената.
„Настоящите опасения, свързани с международното разпространение на нестандартните монетарни политики в големите развити икономики, не трябва да водят до финансов протекционизъм“, смята Кьоре. „Когато се изправим пред увеличаване на капиталовите потоци, първата защитна линия винаги трябва да включва макроикономически корекции. Мерките за управление на капиталовите потоци също са уместни, но би трябвало да се използват изключително като временна мярка, ако всички други възможности са изчерпани“, добави той.
По думите му от началото на финансовата криза разпределянето на риска все повече се концентрира на регионално ниво. Дали това положение ще се запази и дали ще направи световната финансова система засега остава проблем пред учени и политици.
Според Кьоре Европа в момента предлага отрезвяващ урок. „Общата валута направи използващите я икономики по-устойчиви за световните трусове, но усили въздействието на регионалните, като се има предвид първоначалната липса на регионална финансова спасителна мрежа“, подчерта той.
Членът на управителния съвет на ЕЦБ смята, че реакцията за набавяне на ликвидност чрез натрупване на предпазни валутни резерви и международната координация заради заплахата от световни ликвидни сътресения, е оправдана „Нарастването на регионалното разпределение на риска, ако бъде потвърдено, ще направи регионалните финансови структури (като Европейския механизъм за стабилност или Инициативата от Чианг Май) още по-полезни, но и ще даде повод за нови размисли върху взаимодействието помежду им и с глобалните финансови мрежи за сигурност“, отбелязва той.