Ако имаше конкурс за най-нещастен случай при осъществяването на финансова сделка, наградата най-вероятно би спечелил изпълнителният директор на CME Group Терънс Дъфи. Той признава, че през 1981 г. е убедил майка си да му заеме 50 хил. долара, за да може да се сдобие с правото да търгува с фючърси на борсата Chicago Mercantile Exchange. За жалост губи 150 хиляди долара заради неправилно приета поръчка.
Поуките, които извежда The Economist, от тази история са няколко. Първо, парите, инвестирани на фючърсния пазар, могат много бързо да се изпарят. Второ, вижда се колко незначителна може да бъде причината за това, а третата - важно е да извоюваш споразумение (поне в областта на финансите това е много важно). Но най-важният урок се изясни доста по-късно – една гигантска сделка също може да се провали, ако се осъществи поне един голям залог. В случая г-н Дъфи се бе присъединил към институция, която се превърна в една от големите звезди във финансовата индустрия.
Това остана скрито за обществото дълго време. Туристите продължиха да се редят на опашки пред историческата сграда на New York Stock Exchange на Wall Street, надявайки се да видят творенията на капитализма, въпреки че NYSE вече не може да се счита като показател за него.
Успехът на CME може да остане незабелязан. Данните за приходите, обявени на 2 май тази година, излъчват различни сигнали. Печалбите се свлякоха. Страхът, заради който фирмите купуват фючърси (това са стандартизирани договори, търгувани на CME с цел застраховане на купувачите от промени във валутните курсове или в цените на енергията, например), вече не е толкова голям. Дори наличието на поне малък безпорядък би се отразил добре на търговията.
Въпреки това ръстът на CME през последните години е впечатляващ. Дори сега се слави с пазарна капитализация в размер на повече от 20 млрд. долара. Това е почти двойно в сравнение с Intercontinental Exchange (ICE) – друга сериозна борсова институция. А пазарната капитализация на NYSE пък е по-малко от 10 млрд. долара.
Когато г-н Дъфи се присъединява към CME, тесните връзки с ключови компании са били смятани за най-важното предимство на институцията. Това било присъщо и за J.P. Morgan, Dillon Read и Morgan Stanley, а след това за водещите банки и NYSE. Отслабналото доверие в тези компании обаче показва, че такива контакти могат и да не бъдат от особена полза. Например, две от банките бяха погълнати в резултат на спешна продажба, а скоро и NYSE ще бъде погълната от ICE. Morgan Stanley оживя, но сега е в търсене на стратегия, която да ги съживи.
Ако трябва да правим и друго сравнение, бизнесът на CME е ориентиран към продукти, а не към клиентите. Първоначално са се търгували яйца и масло, а след това и животни. На Chicago Board of Trade, още една успешна борса в града, доминират сделките с пшеница и царевица. Двете борси не се конкурираха заради различните продукти, търгувани на тях. Това означава, че членовете им биха се чувствали по-добре – колкото повече сделки извършват, толкова повече активност и ликвидност могат да осигурят на борсата.
CME успя да извлече ползи от промените във фючърсите. Не беше първата борса, която започна да предлага валутни фючърси, но разполагаше с подходящия момент да го направи. Лео Меламед, директорът на CME в периода 1968-1973 г., сам научава за стойността на търговията с валута от черните пазари на Токио, където той живее за кратко като бежанец от следвоенна Германия.
Когато през 1972 г. Бретън-Уудската система на фиксирани валутни курсове престава да действа, CME бързо се възползва и предлага на пазара валутни фючърси. След това предлага и договори, базирани на лихвени проценти и индекси, съответно - на LIBOR и S&P 500. Между 1972 г. и 1982 г. стоковите фючърси претърпяват скоростен растеж и в момента 80% от осъществените сделки се падат на тях.
CME осъществява електронната си търговия по-добре в сравнение със своите конкуренти. При други големи борси като Chicago Board of Trade (CBOT) и NYMEX, които доминират при търговията с енергия, промяната се реализира много бавно. Не след дълго те бяха погълнати от СМЕ.
В крайна сметка CME успя да извлече ползи от силните си предимства. Фючърсите, базирани на индекса S&P 500, са уникални сами по себе си, защото веднъж емитирани на един фючърсен пазар не могат да бъдат търгувани на друг. Това е същото както при приложенията за iPhone – те работят само на апарати на Apple. Нещата стоят по различен начин за опциите и акциите - те могат да бъдат търгувани на всяка една борса. Това обяснява защо франчайзът на NYSE за търговия има толкова много конкуренти и е изгубил много от стойността си.
Обикновено големият пазарен дял, подкрепен от силни мрежови връзки, плаши конкурентите. Затова към момента СМЕ е силна на пазара. Тя може да извлече още ползи от приетите нови регулации за противодействие на финансовата криза. Клаузи в закона Дод-Франк изискват борсите да продължат да диверсифицират своя набор от предлагани продукти. Това ще обогати търговията на СМЕ.
СМЕ трябва да се справи с конкуренцията в дългосрочен аспект, защото и конкурентите й се стремят да предлагат иновативни продукти. Основен проблем обаче остава проникването на нови пазари. СМЕ пък създаде нови продукти, като фючърси с включен дълг с необичайна срочна структура, например. СМЕ се развива като сериозна финансова институция, която има ключова роля във всички области на финансите. Ако туристите все още искат да видят творенията на капитализма, то вече те ще трябва да пътуват до Чикаго.