Представители на Европейския съюз и Международния валутен фонд постигнаха споразумение с Кипър в нощта на 25 март за спасителна помощ за острова, но една банка бе изправена до стената, а големи клиенти, сред които мнозина руснаци, ще поемат сериозен удар по своите вложения, припомня главният съизпълнителен директор на PIMCO Мохамед ел Ериан в свой коментар за CNBC.
След продължителните и разгорещени обсъждания бе постигнато съгласие за спасителния финансов пакет за Кипър. В сравнение с онзи, който се появи седмица по-рано, това е по-добър технически резултат – както по съдържание, така и по отношение на това какво остава извън него, смята Ел Ериан.
Реализирането му обаче се очертава като много трудно, особено след като Европа все още трябва да открие отговора на най-важния въпрос: как да подобри перспективите за ръста и заетостта в значителна степен и под устойчива форма.
След зле скалъпения първи опит Кипър и „Тройката“ негови кредитори (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд) се споразумяха през миналата нощ за технически по-силна спасителна програма, която ще отвори пътя за извънредна помощ на стойност около 10 млрд. евро. Ако бъде изпълнена докрай, Кипър ще успее да избегне незабавния финансов срив. Въпреки това неговата икономика е изправена пред значително свиване и плащането на ужасна социална цена.
Преработеният подход за Кипър е съсредоточен върху две основни точки: от безцеремонното отношение към банковата система към внимание върху институциите и от облагане на всички вложители към предпазване на гарантираните депозити (т. е. онези под 100 000 евро). Тези две решаващи точки са вещественото и очевидно подобрение на първоначално обявените планове.
Всъщност мнозина ще се зачудят защо Кипър и кредиторите му не успяха да ги включат в предишното си спасително предложение.
Определено тези два момента ограничават възможността спасителната помощ да се окаже „мъртвородена“ (какъвто бе предишният случай). Те дават възможност на ЕЦБ да се включи и запазват неприкосновеността на гарантираните депозити.
преди 11 години често хората се питат защо реакцията в Кипър беше такава.Всеки един от нас е чувал за пари изнесени в Кипър като офшорна зона и за предприятия закупени от офшорни фирми с седалище в Кипър.Същото е и в Русия.Руските пари са излезли от Русия и после са се върнали там под формата на офшорен капитал.Зад тези фирми които са кредитополучатели от кипърските банки стоят същите лица които са вложители в тези банки.Да не роним много сълзи защото те са си взели парите.Разбира се за съжаление ще има и някой друг изгорял. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Ако посмеят да приложат нещо такова към банковата система на някоя голяма европейска икономика като Италия или Испания евро-недоразумението, което не знам защо е наричано валута, ще отиде директно на бунището на историята. В досегашната история на цивилизацията много велики държавници са опитвали да постоят държава, в която няма бедни и богати и всички без изключение са се провалили. Нито Меркел нито Барозу, нито Ромпой или останалите "политици" имат потенциала и възможностите да нарушат хилядолетната традиция. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Аз продължавам да твърдя, че МВФ и ЕС правят голяма грешка, като посягат на парите на КГБ. Отмъщението ще бъде жестоко, дори и да се позабави малко.Иначе гражданите пак ще платят сметката. Както холандския финансов министър каза, това е само началото. Същата схема ще бъде приложена във всички PIIGS. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Финансовите измамници като изказалия се направо им настръхват косите, че ще накарат някой банка, нейните акционери и клиенти да понесат някакви загуби, въпреки некадърното инвестиране, това от няколко десетки години не се е случвало, винаги досега са плащали всички данъкоплатци, но не и банките. Да очакваме техния отговор те няма да се дадът така лесно, те са свикнали печалбата да е за тях, а загубите за гражданите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар