Как работи избирателната система в САЩ

Мит Ромни или Барак Обама - за да влeзe в Белия дом един от тях, той трябва да бъде избран не пряко от народа, а от членовете на Избирателната колегия, които гласуват от името на жителите на всеки щат. Всеки щат има толкова представители в Избирателната колегия, колкото и в Конгреса. 

Броят им зависи от населението. Всички те гласуват за кандидата, подкрепен от мнозинството жители на съответния щат. Например, най-многолюдният щат - Калифорния, има 55 гласа, а един от най-слабонаселените - Уайоминг - 3 гласа. Избирателната колегия има общо 538 членове. За да спечелят изборите, кандидатите трябва да си осигурят подкрепата на 270 от тях. 

От сините щати и склонните да го подкрепят светлосини досега Обама си е осигурил 237 гласа. Съперникът му Ромни има 206 гласа от червените и склонните да го подкрепят розови щати. Оставащите гласове са на колебаещите се щати, които в тези избори са осем. През годините те са подкрепяли и републиканци, и демократи, и вотът им е непредвидим.

Обама изглежда по-близо до магическото число 270, но предизборната математика показва, че Ромни има много варианти да излезе победител, като спечели достатъчно колебаещи се щати. Какво би се случило ако Обама и Ромни имат равен брой гласове - по 269 за всеки. Според американската конституция, в този случай Камарата на представителите избира президент, а Сенатът - вицепрезидент.

Ако в новоизбраната Камара, както досега доминират републиканците, това би означало победа за Ромни. Сенатът обаче е доминиран от демократите и това би означавало победа за техния кандидат за вицепрезидент Байдън. Макар и куриозен, този вариант не е изключен. Но по-вероятно е името на новия американски президент да е ясно след няколко часа.

(БНТ)