Фондовете на паричните пазари не плащат почти нищо, доходността по американските съкровищните облигации е доста ниска, а инвестициите на несигурния фондов пазар са "замразени" вече повече от десетилетие, пише CNBC.
Пазарът на облигациите от неинвестиционен клас (junk bonds) - рисков корпоративен дълг, който плаща високи лихвени проценти - е изключително популярен днес. Този дълг на фирмите е известен още като облигации с висока доходност. От началото на годината те са донесли 10,2% възвръщаемост според индекса на JPMorgan. Фондовете за junk bonds са на път да приберат рекордно голяма сума тази година. Компаниите с по-нисък кредитен рейтинг емитират стотици милиарди долари под формата на облигации.
Хората, които подклаждат тази лудост, са инвеститори от всякакъв тип, включително отделни инвеститори, взаимни фондове и държавните пенсионни фондове. Единствената причина за безумните инвестиции е желанието им за по-високи приходи по облигационните портфейли. Затова те са склонни да поемат и по-големия риск на junk bonds. Търсенето на рисковите ценни книжа е неутолимо, въпреки предупрежденията на анализаторите, че предстои спад на пазара заради пренасищането му.
„В гладуващия за възвръщаемост свят високодоходните облигации са единствената опция на инвеститорите. Пазарът е главозамаян“, каза Лес Леви, управляващ директор на инвестиционната банка North Sea Partners.
Но както твърди стара поговорка на Wallstreet – някой някъде прави пари. Днес обаче е ясно, че това някъде е при облигациите от неинвестиционен клас. Нещо интересно обаче се случи след като всички се струпаха на пазара за облигации - високодоходните инструменти сякаш смениха името си.
Средната доходност за тези облигации падна на 6,6%, поемайки към рекордно ниски нива според високодоходния индекс на Barclays. Преди тя достигаше 10% или повече, а през последните седмици няколко компании емитираха такъв дълг с доходност, която много рядко се среща на пазара на junk bonds.
“Удивително е как хората днес търсят от 4% до 5% доходност за по-слабите компании. Това са процентите, които се срещаха при облигациите от висок клас на Exxon и Pepsi”, припомня Адам Б. Коен, основател на фирмата за кредитни проучвания Covenant Review. Предположете, че CIT Group е кредитор на малкия бизнес, който преди три години е бил на ръба на фалита. Компанията обаче успява да се съвземе от пораженията на финансовата криза.
Сега нека приемем, че към края на миналия месец инвеститорите разграбиха 3 млрд. долара в облигации на CIT Group. В същото време обаче агенциите за кредитни рейтинги все още оценяват компанията като рискова. Въпреки това за част от облигациите CIT плаща по 4,25%, а за останалите - 5%. Така през 2012 г. фирмата е събрала почти 10 млрд. долара нискокачествен дълг, превръщайки се в най-големият емитент на високодоходни облигации за годината.
преди 12 години Е, ако някой не успее да си вземе паричките то, онези, които са емитирали облигацийките, поне, основно ще се задържат. Което си е добра новина, така или иначе. Който купува /за щяло и нещяло/, не го прави от джобните за закуска - ще попсува, ще пореве, па ще му мине. В тази връзка, който иска да се облажи оттук, нека прикотка този-онзи мазен хамерикОс, да влее при него - тук също има риск но, поради по- пълната разруха /по-празното празно/, шансовете за възстановяване и дори за реален, нетен ръст, определено, са по-високи отколкото зад океана. Физическа близост до едни други пазари, разлики в заплащането за труд, обилие от местни хитреци...Аз бих заложил на това.- А Вие? отговор Сигнализирай за неуместен коментар