Плановете за възстановяване са били използвани като част от продължаващия процес на надзор от страна на регулаторните органи.
Във Великобритания и плановете за възстановяване, и тези за намерения, са били част от задължителните елементи в завещанията на големите банки.
Майк Броснан, заместник-главен контрольор за големите банки в Комисията за корпорациите на щата Оклахома, заяви, че регулаторният орган постоянно е оценявал плановете на банките и спестовните асоциации, върху които е извършвал надзор, за непредвидени ситуации.
„Плановете за възстановяване, изисквани от големите банки, бяха полезни за гарантиране, че банките и регулаторите са подготвени за преодоляване на периоди на силно финансово напрежение или нестабилност, засегнали банковия сектор“, посочи той.
През настоящото лято девет банки, опериращи в световен мащаб, подадоха завещания до Фед и Федералната корпорация за гарантиране на депозитите, а регулаторите публикуваха част от документите.
Същевременно плановете за възстановяване, изискани през 2010 г., са се радвали на доста по-малко внимание от страна обществеността. Досега имената на банките, на които се е наложило да ги подават, не бяха разкрити, а в Ройтерс са ги получили само след молба по Закона за свобода на информацията.
От Фед са предоставили на агенцията писмата, изискващи плановете от банките, но не и самите планове, тъй като е преценено, че съдържат поверителна информация. От регулатора обаче отбелязаха, че разполагат с 5 100 страници информация за плановете.
Пет години след финансовата криза остават опасенията за това дали сътресения в големите банки биха могли да доведат до пореден кръг от спасителна помощ с парите на данъкоплатците.
Търговски загуби струваха на JPMorgan близо 6 млрд. долара до момента, а скандали като този с манипулирането на междубанкови лихвени проценти само подчертават рисковете, скрити в големите банки.
Тези случаи навреждат на реномето на банките, но не и на балансите им. По-голямата част от тях продължават да печелят, а през последните години 5-те големи банки подобриха капиталовата си база и ликвидността. Те бяха обект и на годишните стрес-тестове на Фед, които установяват дали банките разполагат с достатъчно капитал да устоят на тежки сценарии в икономиката.