Защо бейби-бумърите в САЩ не са склонни да поверят наследството на децата си

Австралийската милиардерка Джина Райнхарт наскоро бе обявена за най-богатата жена в света. Преди да заеме първото място в класацията обаче тя стана известна с презрителното си отношение към децата си.

В спорове за семейните попечителски фондове г-жа Райнхарт сподели, че „на децата им липсвали нужните качества или по точно - умения, познания, опит, преценка и отговорна етика на работа“, за да управляват бизнеса и наследството си, пише CNBC.

В последствие се оказа, че не само милиардерите от добивния бизнес се съмняват в уменията на децата си да боравят с пари. Според ново проучване на U.S. Trust само половината от милионерите бейби-бумъри смятат, че е важно да оставят пари на потомството си, а една трета от тях казват, че биха предпочели да дарят парите за благотворителност, отколкото да ги дадат на наследниците си.

Съществуват две причини за това странно скъперничество.

По-великодушното обяснение е, че бумърите (родените след Втората световна война до началото на 60-те) днес искат да отгледат децата си с ценностите на средната класа, в която са израснали самите те. Целта на този стремеж е наследниците им да се научат да се борят, да работят здраво, да приемат провалите и радостите от заслужения успех, изобщо всички уроци, които са помогнали на родителите им през годините (включително и 30-те години бичи пазар и силен икономически растеж).

Както Уорън Бъфет каза, че иска да остави на децата си достатъчно пари, за да правят всичко, което пожелаят, но не и толкова много, че да не правят нищо.

Редом с това благородно обяснение се нарежда и каузата на милионерите за повече дарения.

Така стигаме до второто и доста по реалистично обяснение - бумърите не вярват, че децата могат да се справят с всички тези пари. Само 32% от милионерите са уверени в емоционалната и финансова подготовка на младите да получат наследството си.

Разбира се, не всички родители имат толкова малко вяра в децата си. Например представителите на поколенията Gen-X (родените от началото на 60-те до началото на 80-те) и Gen-Y (родените след това) и тези преди бейби-бумърите са много по-склонни да оставят наследство на потомците си. Повече от половината хора между 18 и 46 години и тези над 67 казват, че е изключително важно да се остави финансово наследство на децата.

„Нашето проучване показва промяна във възгледите и поведението на поколенията, формирани главно от личния опит и обществените реакции към икономическата действителност“, каза Кийт Банкс, президент на U.S. Trust. „Следващото поколение не е преживяло нито същия икономически растеж, нито същите инвестиционни приходи, които бейби-бумърите са изпитали през най-дългия "бичи" пазар в историята.

Може да бъде потърсено и трето обяснение защо милионерските деца ще останат без наследство. А именно, че бумърите планират да изхарчат по-голямата част от парите си. Имайки предвид ниската възвръщаемост на инвестициите днес, дългата продължителност на живота и всеизвестния разточителен начин на живот на богатите, то милионерите най-вероятно харчат парите си с такъв темп, който няма да остави много за следващото поколение.

В крайна сметка резултатите от проучването се свеждат до един единствен проблем: бейби-бумърите са отгледали деца, неподготвени да наследят огромни суми пари наготово. Тъй като наследниците са свикнали да получават почти всичко, което поискат, още от детските си години, те следват щедрия пример на родителите си. А работният пазар не е особено благоприятен за завършващи колежани без финансова подкрепа.

В същото проучване миналата година U.S. Trust обяви, че половината от запитаните мултимилионери смятат, че децата им няма да достигнат нужната финансова „зрялост“, за да се справят със семейното богатство, докато не станат поне на 35 години.

Чия е вината за това? Отчасти на родителите. Само половината от запитаните са казали на децата си за семейното богатство. А на въпроса защо не са, те отговарят, че иначе младите биха станали мързеливи, биха взимали лоши решения, биха прахосвали пари или биха станали жертви на „златотърсачи“.

Това явление би могло да се нарече Парадоксът на Райнхарт – богатите родители не отглеждат децата си така, че да могат да се справят с пари и затова отказват да им завещават пари. В края на краищата най-ощетени са децата.