Докато Фед настоява за фундаментална реформа, банкери твърдят, че създаването на система в реално време би бил вероятно скъп и технологично труден за изпълнение проект. Той ще се отрази и в по-високи разходи за дилърите, използващи репо сделките като финансов инструмент.
Браншът се надяваше да намали с 90% кредитите в рамките на деня от двете клирингови къщи до август тази година с наличната система, но това не се случи, тъй като стана ясен сериозният мащаб на задачата.
„Пътна карта за автоматизирано потвърждаване в реално време би била огромна крачка напред, но реализирането ѝ е проблематично, тъй като са налице различия в оперативния капацитет на дилърите и инвеститорите, търгуващи в брой“, заяви Питър Нерби, първи вицепрезидент на международната рейтингова агенция Moody’s.
Всяко отлагане на разрешаването на проблема за дневните кредити налива вода в мелницата на регулаторните органи, които искат този потенциален източник на системен риск да бъде елиминиран и очакват резултати.
„Опитът предполага, че не е лесно за участниците на пазара да се споразумеят за мерки, увеличаващи финансовата стабилност, когато тази цел е в противоречие с техните търговски и бизнес интереси“, заяви през 2011 г. Уилям Дъдли, президент на подразделението на Фед в Ню Йорк. „Ако частният сектор не оправдае очакванията в този случай, публичните власти може да се наложи да се намесят и да въведат още принудителни регулаторни решения“, добави той.
Най-вероятният изход, ако пазарът не успее да задоволи регулаторите, може да приеме очертанията на централизирана клирингова къща, която да извършва надзор върху процеса на кредитиране и няма да е под натиск за постигане на печалба.
„Намаляването на уязвимостта на системата изисква или увеличаване на броя на клиринговите къщи освен Bank of New York Mellon и JPMorgan Chase или заместването им с централизиран аналог, който ще има по-малко противоречиви подбуди от една клирингова къща", заяви Аншуман Ясвал, старши анализатор в Celent.