Това обаче също си има недостатъци. В края на краищата тази неопределеност дава на Фед гъвкавостта да се приспособява към променящата се икономическа среда без да се отмята от думите си, което би подкопало доверието в институцията.
В действителност смисълът да се прогнозират състоянието на икономиката и нивото на лихвите е за да се подобри ефективността на монетарната политика, като се засили влиянието й върху по-дългосрочните ценни книжа.
Като казва на пазарите, че очаква ниски лихви за в бъдеще, Федералният резерв подпомага снижаването на дългосрочните лихви по-близко до краткосрочните. Така политиката на Фед има по-голям ефект върху реалната икономика, тъй като бизнесът и населението обикновено заемат средства на нива, които са обвързани по-скоро с петгодишните щатски ДЦК, отколкото с еднодневната лихва по федералните фондове на централната банка.
Опасността е, че промяната в паричната политика може да не сработи, ако Федералният резерв пожелае да я затегне. Точно затова обаче бяха отхвърлени другите начини за оповестяване вижданията на Фед, поне засега.
Централната банка флиртува с идеята за обвързване на промените в лихвите с безработицата, но изглежда, че я е изоставила отчасти защото може да се възприеме, че Фед „работи“ за по-висока безработица (чрез по-високи лихви – бел. ред.) в случай, че трябва да се бори с инфлацията.
Но има потенциална полза за Фед от обявяване на целеви лихвени нива. Това е промяна в публичната политика на банката, която може да работи при разхлабване и затягане на паричната политика.