Три мита за решаването на дълговата криза в САЩ

Планът в подкрепа на заетостта в САЩ на президента на страната Барак Обама съдържа мерки, приемливи и за демократите, и за републиканците. Има обаче нещо друго притеснително около него: фактът, че бюджетната комисия към Конгреса ще трябва да „измисли“ как да съкрати още над 1 трлн. долара разходи, за да се намерят средства за амбициозната програма на Обама, пише колумнистът Хауърд Голд в коментар за MarketWatch.

“Всичко ще си платим“, категоричен е Обама. В неговата реплика обаче се съдържа косвено признание, че възможностите му за овладяване на дълговата криза са силно ограничени. И че вероятно икономическата буря ще продължи да вилнее в САЩ и по света още доста дълго време.

Според коментатора има доста голямо объркване във връзка с дълговите проблеми на САЩ. Затова и той разбулва трите основни мита за американския държавен дълг.

Мит №1: Съкращаването на разходите

Има хора, които твърдят, че с едно просто съкращаване на бюджетните разходи ще се разрешат и дълговите проблеми на Щатите, пише Голд. В краткосрочен план обаче разрешаването на дълговата криза е колкото свързана с намаляване на разходите, толкова и с увеличаване на приходите, смята той.

От Втората световна война насам приходите в държавната хазна от данъци и други източници възлизат на средно около 18% от брутния вътрешен продукт (БВП), докато разходите са средно 20% от БВП. Това съотношение на приходи и разходи се запази и по време на мандата на президента Джордж Буш - младши.

Ножицата между бюджетните постъпления и харчове обаче се разтвори през фискалната 2009 г., която започна през октомври 2008 г., продължава Голд. Със задълбочаването на рецесията разходите нарастваха в геометрична прогресия. Някои от тях бяха неизбежни – все повече хора кандидатстваха за купони за храна и за обезщетения при безработица.

На този фон обаче катастрофата дойде от спада на приходите дори под 15% от БВП, смята анализаторът. Според последните прогнози, те ще се увеличат до 15,5% от БВП през фискалната 2011 г., която приключва следващия месец. Такива числа не са виждани от 1949 – 1950 г., отбелязва Хауърд Голд.

Анализаторът се е обърнал за мнение към Дейвид Уокър, бивш главен ревизор на САЩ и основател на Comeback America Initiative. Неговият коментар е: „От гледна точка на приходите имаме финансова криза. Финансова криза, която е в резултат на драматичните спадове на финансовите пазари, на цените на имотите, както и рецесия, която причини силен ръст на безработицата. Хората започнаха и да се пенсионират по-рано.“

Спадът на приходите в американската хазна за последните три фискални години добави около 1 трлн. долара към държавния дълг. След като възстановяване в размера на приходите не се очаква скоро, то и дълговата дупка няма как да се свие, заключава Хауърд Голд.

Мит №2: Бремето на корпоративните данъци

Ако се вслушаме в някои кандидат-президенти републиканци, излиза сякаш данъчното бреме е като робска верига с гюлета за американските фирми и им пречи да създават работни места, пише Голд. Официалният налог върху корпоративните доходи е 35% и е един от най-високите в развитите икономики, признава той. Висок е дори процентът от доходите, който американският бизнес ефективно плаща на държавата – приблизително 28%, но той е съпоставим с други развити държави.

Проблемът е, че и тези ефективни данъчни приходи намаляха. И въпреки, че постъпленията от корпоративни данъци започнаха да се възстановяват от миналата година, то ефективните данъци са все още далеч от „здравословните“ за хазната проценти, коментира Голд. Това е така заради влиянието на миналите загуби дърху облагаемия корпоративен доход, пояснява той.

Мит №3: Здравните и социални осигуровки

Много хора си мислят, че като си плащат здравните и пенсионните вноски, то те са си покрили всички разходи по евентуално лечение и бъдещата пенсия. Да, ама не, категоричен е Хауърд Голд. Икономисти са изчислили, че двойка средностатистически американци, които са се пенсионирали през 2011 г., при годишен доход от 89 000 долара са платили около 114 000 долара по държавната здравна програма за времето на тяхната работа. Те обаче са получили здравни грижи на стойност 335 000, или почти три пъти повече, отколкото са платили.

Същата двойка е внесла 614 000 долара под формата на социалноосигурителни вноски, но може да очаква да си върне около 10 на сто по-малко, докато им се изплаща пенсията. Тази тенденция обаче ще се обърне, ако масовото пенсиониране заради кризата в САЩ продължи, смята Голд.

„Това е също толкова радиоактивно, колкото плутоният за политиците, а демократите напълно отричат фактите“, посочва той. „Провалът на управляващите да се захванат с проблема стои в основата на решението на Standard & Poor’s да понижи кредитния рейтинг на САЩ“, допълва Голд.

„Ангажиментът на Конгреса да съкрати разходите с над 2 трлн. долара изглежда сериозен, но си е истински виц на фона на дълга“, коментира анализаторът.