Правителството на САЩ изчерпа „кредитната си карта“

Вчера САЩ са достигнали законово опеределения лимит за нивото на дълга си от 14,3 трлн. долара, оставяйки на Конгреса 11 седмици, за да го повиши преди да се е стигнало до финансова паника или нова рецесия, пише Associated Press. Ако лимитът бъде вдигнат, държавният дълг ще достигне 15,5 трлн. в края на септември.

Министърът на финансите Тимъти Гайтнър е уведомил Конгреса, че правителството ще преустанови инвестициите си в два федерални пенсионни плана, за да не превиши лимита по дълга.

Той посочва, че с такива счетоводни маневри може да се изкара до 2 август, след което правителството може да спре да обслужва задълженията си за първи път, заплашвайки кредитния рейтинг на страната и стойността на долара.

Лидерите на републиканците в долната камара на Конгреса заявиха, че няма да подкрепят вдигане на лимита, докато администрацията на президента Барак Обама не се съгласи на големи съкращения в бюджетните разходи или не предприеме стъпки за намаляване на дълга в дългосрочен план.

Републиканците също така изключиха каквито и да било увеличения на данъците, включително и всякакви планове за премахване на данъчните облекчения за хората с високи доходи, въведени през 2001 и 2003.

Ако не увеличи дълговия лимит, Конгресът ще трябва да измисли как да компенсира 738 млрд. долара, които бе планирано да бъдат взети на заем до края на фискалната година на 30 септември.

Вариантите са драстични: Орязване с 40% на бюджетните разходи до септември, което може да означава спиране обслужването на задължения към държателите на американски ДЦК; незабавно повишаване на данъчните приходи с две трети за същия период; или някаква комбинация от двете.

„В областта на икономиката това е равносилно на ядрена бомба“, казва Едуард Найт, бивш главен юрист на финансовото министерство по време на дебатите около дълговия лимит в средата на 90-те.

През 2010 Конгресът вдигна лимита от 12,4 на 14,3 трлн. долара. Преди 30 години държавният дълг на САЩ е бил малко над 900 млрд. долара. През 1982 той преминава 1 трлн, през 1996 достига 5 трлн., а през 2008 вече възлиза на 10 трлн., след като финансовата криза и рецесията свиха данъчните приходите, а социалните разходи се увеличиха.

Конгресът въвежда дълговия лимит през 1917, като той е уникален за САЩ. Повечето страни нямат такъв, като позволяват дълговете им да растат автоматично, когато правителствените разходи превишават данъчните приходи.

Обикновено повишаването на лимита не предизвиква кой знае какъв шум, като Конгресът го е правил 10 пъти от 2001 насам.

Какво следва след достигането на лимита?

Конгресът може да освободи до 232 млрд. долара, чрез т.нар. от Гайтнър „извънредни мерки“. Освен спирането на вноските за федералните пенсионни фондове, правителството може да спре и плащанията към държавния фонд, който купува и продава чужда валута.

Най-сериозната криза с дълговия лимит досега бе през 1995, когато тогавашният финансов министър Робърт Рубин използва счетоводни трикове, за да закърпи държавните финанси за 4,5 месеца преди Конгресът и администрацията на Клинтън да излязат от задънената улица.

В момента Гайтнър не разполага с подобни буфери, тъй като сега дългът расте много по-бързо.

Какво ще стане ако Конгресът не вдигне лимита до 2 август или Министерството на финансите изчерпа всичките си опции?

„Няма да можем да погасяваме всичките си задължения“, казва Мая МакГиниз, председател на Комитета за отговорен бюджет - двупартийна група, която отстоява съкращаване на дълга. „Ако това се случи пазарите ще бъдат разтърсени както никога досега... Немислимо е, че сами ще скочим от скалата.“

Ако инвеститорите се убедят, че САЩ няма да погасяват дълговете си, те ще започнат да продават ДЦК, което ще повиши доходността им, а това ще тласне нагоре лихвите по кредитите за всичко – от ипотеки до коли. По-високите лихви вероятно ще забавят икономиката.

Засега инвеститорите приемат леко тази заплаха. Доходността на базовите 10-годишни ДЦК остава ниска на ниво от 3,17%. Американските облигации все още се смятат за най-сигурната инвестиция по света.

С наближаването на 2 август обаче инвеститорите ще се изнервят. „Това ще покаже на света, че САЩ са един цирк“, казва влиятелният Бил Грос, управляващ директор на най-големия облигационен фонд в света – Pimco. “В края на краищата инвеститорите няма да допуснат да бъдат заложници на група клоуни“, изтъква той.

Защо конгресът намеква, че може да не вдигне дълговия лимит, ако последиците ще са катастрофални?

Със задълбочаване на политическото противопоставяне между републиканци и демократи, въпросът с дълга се превърна в ключов. През последните години партията, която е извън Белия дом го използва, за да уязви управляващите.

През 2006 например, при управлението на Буш-младши, демократите от Сената гласуваха единодушно против вдигането на лимита като протест срещу данъчните съкращения на Буш и нахлуването в Ирак. Вот, за който президентът Обама - тогава сенатор - признава, че съжалява.

Ситуацията се обърна през 2010. Никой от републиканците в Сената не подкрепи повишаването на дълговия лимит, обвинявайки Обама в безразсъдно харчене. В крайна сметка демократите, които тогава имаха мнозинство и в двете камари на Конгреса, вдигнаха лимита.

Сега републиканците, много от които избрани през миналия ноември с обещанието да намалят бюджетните разходи, са сигурни, че въпросът с лимита им дава силна позиция да искат по-сериозни данъчни съкращения от администрацията на Обама.

Президентът на САЩ иска да намали бюджетния дефицит и дълга, отчасти чрез понижаване на разходите, отчасти чрез отменяне на данъчните облекчения за американците с високи доходи, въведени от Буш. Републиканските законодатели обаче отказват да приемат по-високите данъци.