Защо Бъфет и компанията му никога не губят?

Както повечето влиятелни инвеститори или изпълнителни директори на Wall Street, Уорън Бъфет не задълбава прекалено върху тримесечните отчети на компаниите, освен ако те не са добри.

Казано по друг начин, ако Бъфет бе синоптик, той винаги щеше да очаква слънчево време в родния му град Омаха, дори ако облаци закриват хоризонта, пише Дейвид Уейднър от MarketWatch.

Ето защо не е изненадващо, че когато неговата компания Berkshire Hathaway обяви миналия петък разочароващ спад от 58% на печалбата си за първото тримесечие, Бъфет и неговите поддръжници започнаха с агитацията.

Още през декември Berkshire бе запитана от щатската комисия за ценни книжа и борси (SEC) защо е занижила балансовата стойност на инвестициите си в Kraft Foods и Wells Fargo & Co.

Главният финансов директор на компанията Марк Хамбърг заяви, че „пазарната цена на всяка акция ще достигне поне до вътрешната стойност, която е съществувала“.

Това е дежурната фраза на Бъфет за „вътрешната стойност“. Казано по-общо, това е стойността на компания, основаваща се на идеята за действителната стойност, включваща всички аспекти на бизнеса – както материални, така и нематериални.

С други думи, кой го е грижа колко би платил някой за дяловете в Kraft Foods и Wells Fargo? Това, което акционерите на Berkshire ги интересува, е колко ценни са те според Бъфет.

„Заради счетоводните правила Бъфет съветва инвеститорите да игнорират тримесечните резултати и да се фокусират върху оперативната печалба и увеличенията в счетоводната и вътрешната стойности“, пише Ингрид Хендершот.

Добре, да видим как се справя Berkshire Hathaway. Оперативната печалба спада с 28%, а счетоводната стойност се покачва с 1,7%. И това по време на един от най-“бичите“ пазари от десетилетия.

Не е впечатляващо, но определено доста по-добре от традиционните показатели: 58% спад на печалбата до 1,51 млрд. долара, отчасти заради загуба от застрахователния бизнес в размер на 1,673 млрд., вследствие на земетресението в Япония и наводнението в Австралия.

Бъфет и неговата компания са постоянни в убеждението си, че инвеститорите трябва да изключват от финансовите резултати инвестиционните печалби или загуби. През първото тримесечие обаче, макар че Berkshire бе принудена да преоцени активи за 506 млн. долара, финансовите резултати пострадаха основно заради застрахователните загуби.

Освен това Berkshire омаловажава големите загуби от инвестициите си. Например, когато портфейлът от инвестиции и деривати на компанията загуби 7,5 млрд. през 2008, Бъфет побърза да подчертае, че загубите не са реализирани. Въпреки това собственият капитал на Berkshire се сви с 9,8% през същата година.

През следващата година акциите на компанията се възстановиха, но изостават от пазара. За последните две години те са поскъпнали с 25% при ръст от 45% за индексите S&P 500 и Dow Jones Industrial Average.

В края на краищата истинският проблем не са ли „розовите очила“ на Бъфет, пита се авторът?

Въпреки всичките му аргументи относно това как компанията му трябва да бъде оценявана и защо инвестициите му в Burlington Northern Santa Fe и Lubrizol са толкова успешни сделки, действителността е, че никой изглежда не иска да купува акциите на  Berkshire, отчитайки „всички аспекти на бизнеса – материални и нематериални“, тъй като инвеститорите искат да видят ръст на печалбата.

Освен това, не е ли малко странно, че Бъфет, който критикуваше Wall Street, желае бизнесът му да бъде оценяван по стандартите, използвани от големите банки.

„Инвеститорите загубиха над 500 млрд. долара в четирите най-големи банкрута през последните две години. Ще бъде смешно, ако кажем, че те са били „спасени“ по някакъв начин от правителството“, писа Бъфет миналата година.

Спасителните операции обаче не биха били необходими, или поне не в тези мащаби, ако големите банки водеха активите си не по пазарна, а по вътрешна (според тях) стойност.

Това е същият вид финансово счетоводство – нещо като оценка по собствено усмотрение – което ни кара да приемем трудно позицията на Berkshire. В крайна сметка Бъфет бе този, който нарече директорите от Wall Street “безразсъдни“, но инвестира 10 млрд. долара в Goldman Sachs.

Последните резултати на компанията му подчертават противоречието - едно е да казваш, че е слънчево и топло, но друго – да го правиш, когато твоите инвеститори са „мокри до кости“.