10 причини за предпазливост към американските акции

Миналия четвъртък – денят преди земетресението в Япония, индексът Dow Jones Industrial Average (DJIA) претърпя най-големия си дневен спад (-1,9%) от август насам.

В петъчната сесия индексът на 30-те водещи американски компании се покачи с 0,5%, но в понеделник почти заличи това повишение (-0,4%), а във вторник се понижи с 1,2%.

Пазарите в САЩ спаднаха под въздействието на страховете относно заетостта, дълговете на Испания и ситуацията в Саудитска Арабия.

Какво обаче означава това за дребния инвеститор, пита се Брет Арендс в The Wall Street Journal.

Чудо за един ден ли бе то, възможност за покупки или пък просто малко облаче на иначе слънчевия хоризонт? А дали не бе знак за предстояща опасност?

Следващият ход на пазара винаги е загадка. Той може да скочи с 500 пункта, да падне с толкова или пък да остане без промяна. Не трябва еднодневните пазарни колебания да ръководят финансовите ни решения. Всичко това може би е отминаваща буря.

Въпреки това има причини за безпокойство относно случилото се, макар че може и да съм излишно предпазлив, признава Арендс.

Когато акциите на пазара падат, аз обичам да търся причините, заради които си струва да ги купя по-евтино, пише той.

Ето и 10-те причини, които въпреки спада на DJIA от 228 пункта, го карат да бъде предпазлив.

1. Сривът дойде при спадаща цена на петрола.

В продължение на седмици пазарът се опасяваше, че високата цена на петрола ще тласне икономиката в нова рецесия. Но в четвъртък лекият американски петрол поевтиня с 2 долара на барел до 102, а след японското земетресение в петък – и до 101,30 долара.

Той все още е над границата от 100 долара, което може да означава проблеми за икономиката, но въпреки това понижението би трябвало да е добра новина. Ако в същото време обаче пазарът спада, това може би показва, че инвеститорите преоценяват фундамента на възстановяването.

2. Спадът бе повсеместен.

Той не бе ограничен до няколко борси в САЩ, Европа или Близкия Изток. Wall Street падна с 1,9%, Шанхай и Токио – с по около 1,5%, Бразилия – с 1,8%, Лондон – също с 1,5%. Дори златото поевтиня.

Щатският индекс S&P 500 е с 4% под пика си от миналия месец, като на три пъти не успя в опитите да си върне изгубените позиции. Не много обнадеждаващо.

3. Финансовите страхове се завърнаха.

Европейската дългова криза, продължаващият проблем със заетостта в САЩ, а да не забравяме и набъбналия щатски дълг, който финансира целия възходящ тренд на фондовия пазар.

В последните месеци наблюдавам с изумление как много инвеститори на Wall Street се опитват да игнорират тези страхове, но те не могат да останат скрити задълго.

В четвъртък инвеститорите се изплашиха, когато Moody's понижи испанския рейтинг. Но защо трябва да има изненадани?

Ако инвеститорите бяха обърнали внимание на цената на инструментите за защита от фалит на испанските и португалските облигации, да не говорим за гръцките, щяха да видят предупредителните сигнали.

4. Някои от най-находчивите „бикове“ внезапно станаха много нервни.

Един европейски хедж фонд мениджър, който е „бичи“ настроен от януари 2009 насам, и бе такъв само допреди няколко седмици, отчасти смени нагласата си.

Едно от най-големите му безпокойства е свързано с рекордния търговски дефицит на Китай през февруари.

Той продължава да търси привлекателни възможности за покупки, но не купува агресивно по време на настоящата пазарна корекция.

5. „Бичият“ пазар просто вдигна твърде много индексите прекалено бързо.

Спрямо дъната отпреди две години S&P 500 почти се удвои, Russell 2000 (индексът на малките компании) скочи със 130%. Рекордни стойност отчете и индексът на компаниите със средна пазарна капитализация S&P Mid Cap 400.

Но фундаментът сочи, че икономическият растеж в този период бе слаб. Икономиката на САЩ в реално изражение не е нараснала спрямо три години назад.

Истинската картина на трудовия пазар си остава катастрофална – много по-лоша от официалните данни. Заплатите не мърдат.

Да, компаниите постигнаха рекордни печалби чрез съкращаване на разходите, но докъде ще стигнем така, пита Брет Арендс?

Може би в края на краищата ще остане само един свръхпродуктивен човек с работа. И това, разбира се, би бил шефът на Apple Стив Джобс. Но тогава, уви, той ще трябва сам да си купува всичките тия нови iPad таблети.

6. Не съществува необходимото ниво на сигурност при инвестициите в акции.

Един от най-проницателните и оригинални умове на пазара - Джеймс Мантиър, стратег в GMO и автор на „Поведенчески финанси” (вижте първа и втора част на любопитен материал от Мантиър в областта на поведенческите финанси) посочва, че акциите в момента са толкова скъпи, че не оставят безопасен „буфер” на инвеститорите, в случай че нещата се объркат.

По думите му, всеки, който инвестира в момента, залага сериозно на „безоблачно бъдеще”, което е почти калкулирано в цените. То може и да се случи, но често животът не е толкова благосклонен, казва Мантиър.

Отношението риск-възвръщаемост според него също е изкривено. Изчисленията на GMO сочат, че инвеститорите в малки акции при сегашните нива са изправени пред по-ниска възвръщаемост от тези, заложили на големите.

Поради по-високата волатилност на малките акции, те би трябвало да предлагат по-висока очаквана възвръщаемост.

7. Коефициентите на Wall Street не изглеждат привлекателни.

Дивидентната доходност на S&P 500 е доста под 2%. Според данни, събрани от професора по икономика в Йейлския университет Робърт Шилер, циклично коригираното съотношение P/E на акциите е 24 – изключително високо ниво спрямо историческата средна от 16.

В миналото подобни коефициенти бяха оприличавани на балони и рано или късно биваха последвани от корекции.

Подобен извод се налага и от коефициента на Тобин, известен като Тобиновото q (кю), по името на Нобеловия лауреат за икономика Джеймс Тобин. Този показател е отношение на пазарната капитализация на компанията към нейната счетоводна стойност по текущи цени.

Може би най-лошото от всичко е, че е изключително трудно да се намерят каквито и да било евтини акции. Ако видя такива, ще си кажа: „Не се тревожи за пазара, купи тази страхотна компания само срещу шест пъти печалбата й (P/E=6)”, разсъждава Брет Арендс. Такива възможности обаче почти липсват в момента.

Никой измерител не дава всички отговори, но достатъчно много показатели сочат най-малкото предпазливост, изтъква той.

8. Обикновените инвеститори започват да се връщат към акциите.

Дребните инвеститори, които гледаха отстрани по-голямата част от пазарния възход през 2009-2010, отново се насочиха към акциите от началото на годината.

Според Investment Company Institute те са изтеглили нетно 31 млрд. долара от взаимните фондове в акции в периода март 2009 – декември 2010, но от началото на 2011 са вложили обратно 33 млрд. нето.

Историята често е показвала, че масовите инвеститори влизат или излизат от пазара в грешния момент – те купуват близо до върховете и продават близо до дъната. Дали сега не се случва точно това?

9. Инсайдърите излизат от пазара.

Ръководителите на компании масово продават акциите си в тях със сериозен темп. „Скоростта и обема на инсайдърските продажби достигна 4-годишен връх през последното тримесечие на 2010”, отбелязва InsiderScore – компанията, която следи тези сделки.

Много от топ шефовете капитализираха печалбите от акциите си преди чаканото повишение на данъците от началото на 2011, но след като през декември то бе отменено, инсайдърските продажби всъщност се усилиха.

Това според InsiderScore говори, че не данъчните мотиви, а оценката на акциите стои зад рекордния обем инсайдърски продажби, които остават високи и през настоящата година.

10. На пазара настъпи опиянение.

Напоследък Джим Креймър в своето шоу „Луди пари” по CNBC често осъжда негативизма на пазара.

Харесвам господин Креймър, с когото съм работил, но не виждам никакви „мечки”, казва Арендс. Двегодишният „бичи” пазар ги накара да се изпокрият.

Фонд мениджърите изпаднаха в откровена еуфория относно пазара. Те отново използват заемни средства, за да залагат масирано на поскъпване на акциите и петрола, а анализаторите повишават прогнозите си.

И разбира се, горещите акции отново се появиха. Като например Salesforce.com, чието P/E наскоро стигна 100. Това е голяма стойност за компания с капитализация от 18 млрд. долара.

Независимо дали тази акция ще оправдае очакванията или не, не може да се отрече, че инвеститорите са доста, а някои биха казали и прекалено, оптимистично настроени.

Нищо от казаното не е причина за паника, но дава основания на инвеститорите да бъдат предпазливи, завършва Брет Арендс.