Имате нужда от още аргументи за това, че Вашингтон трябва да престане с плановете за насърчаване на икономиката? Със сигурност нямате – списъкът вече е достатъчно дълъг, но си заслужава да видите и основния аргумент на Анди Сиун, бивш главен икономист на Morgan Stanley за региона на Азия.
Той казва, че разходите на САЩ чисто и просто подпомагат икономиката на Китай и вредят на собствената икономика. „Парите изтичат точно като вода – стимулите подпомагат най-силно икономиките с ниски разходи, независимо за къде са предназначени“, посочва Сиун, цитиран от Гордън Чанг в материал за Forbes*.
Аргументацията на Сиун е доста проста, пише Чанг. Той посочва, че производителите ще насочат получените като стимул средства към развиващите се страни, просто защото там разходите за производство са по-малки. Независимо дали става въпрос за General Electric, или за Siemens. компаниите ще се водят от това къде парите ще се изхарчат най-ефективно.
Така, посочва Сиун, Западът налива пари в глобалната икономика, а те ще намерят пътя си към развиващите се страни, където така или иначе ликвидността е доста висока. По този начин инфлацията ще се завърне чрез поскъпване на суровините. Заетите в развиващите се икономики пък неминуемо ще поискат по-високи заплати.
Тогава Фе ще трябва да вдигне лихвения процент, за да се справи с прекомерната ликвидност, а затягането на политиката вероятно „ще дръпне спусъка за пукането на балона на активите“, обяснява Чанг.
В резултат Западът ще бъде заразен от инфлация и затънал в дългове. „Това е иронията: стимулите на Запада могат да му предизвикат значителни щети“, смята Сиун. Дали обаче той е прав, пита Чанг, опасявайки се, че ако това е така, то ще страдат не само развитите, но и развиващите се страни.
Първата стъпка от разсъжденията на Сиун е фокусирана върху парите. Вашингтон не може да си позволи да използва парите си за подкрепа на местните компании. Като част от Световната търговска организация, САЩ са длъжни да третират местните и чуждестранните компании по еднакъв начин при държавните поръчки.
Още по-важен е ангажиментът на САЩ към свободния пазар. При обявените от Обама намерения за увеличаване на производството на чиста енергия победител в конкурса за строеж на огромни турбини в Тексас стана китайска компания.
При реконструкцията на голяма част от култовия мост Bay Bridge в Сан Франциско, която се извърши с държавни пари, отново бе наета китайска компания. При други ключови поръчки изпълнителите отново се оказаха китайски компании.
Със сигурност, ако желаеха, САЩ можеха да избегнат китайските компании. Причината – страната не е част от договора на СТО за равно третиране при правителствените поръчки. Ако са искали, САЩ е можело да изключат компаниите – така, както без съмнение чуждите компании са били изключени от програмите за насърчаване на китайската икономика от ноември 2008 година.
Това не означава, че чуждестранните компании не са извлекли полза от безпрецедентните разходи на Китай. Как биха могли да не го направят, след като за подкрепа на икономиката са били хвърлени 1,1 трлн. долара, изчислява Чанг.
Някои от американските компании – Caterpillar, Alcoa, United Technologies и Cummins например, посочват Китай като позитивен фактор за резултатите си през миналата година. Те обаче в никакъв случай не са постигнали кой знае какви резултати.
В настоящия момент Китай прави опити да увеличи производствената си мощ, да извлече технология от чуждестранните компании, изпълняващи държавни поръчки. Политиката на Китай е такава, че ако не се извличат подобни технологии, то държавните поръчки се изпълняват основно от местни компании – особено от тези с голямо държавно участие.
Поради тази причина и големите пари отиват при местните компании, следователно остават в страната.
Не можем да знаем до каква степен тезата на Анди Сиун е правилна, но при всички случаи можем да кажем, че много по-голяма част от американските стимули изтичат към Китай, отколкото китайски към САЩ, категоричен е Чанг.
Така че – ето поредното доказателство, че собствените ни стимули не работят за нас. Е, освен ако не сме компания от Китай, завършва Чанг.
*Гордън Чанг е колумнист на Forbes. Той е автор на книгата "Приближаващият крах на Китай".
преди 14 години Определено си прав но всичко е толкова трудно предвидимо в този толкова динамечен и напълно лишен от възможност за пълно предричане свят. Днес именно опитите да се "управлява хаосът" показват , че никой не е достигнал този интелектуален , икономически и др. потенциал за да се справи с тази задача. Желанията на САЩ , Китай , Русия , ЕС са да се опитат да управляват или поне да предвиждат развитието на процесите в света... според обаче със съжаление те трябва да признаят, че опитите им се провалят и нещата все по-малко и по-трудно се подават на регулация и управление. Глобализацията роди несигурност и неизвестност дори за най-големите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години А Кругман дипли други приказки !!!Истината е че САЩ пласират неимоверни количества дълг при цена на долара много над реалната и после ще плащат този дълг при обезценен долар. Тази игра са я играли два пъти, що да не минат Света трети ?!Политиката да повишиш стандарта на живот на врага си и после да го съсипеш не е нова, от древността е. Според мен тук се работи с цели поставени 50 до 70 години напред !!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Дянков иска да спестява, ама наш Бойко на обратното - харчи, за да го харесват. Е, държавата, т.е. Бойко за да даде на едни трябва да вземе от други щото всички пари идват от данъци. Така че това не е начинът за трупане на дивиденти. Начинът е като почнеш да харчиш по-малко и съответно вземаш по-малко от хората /данъкоплатците/. Но съм убеден, че на него тази проста мисъл не му и минава през акъла. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години В крайна сметка акцента трябва да е един - ЕФЕКТИВНОСТ на разходите. Ако се изходи от тази позиция нещата стават кристално ясни. Никога държавата не може да постигне инвестиционната ефективност на частния инвеститор(вкл. и по политически причини, избори, пенсии, чиновници)И просто се изкушавам да кажа(въпреки че някои форумци ме упрекват, че често политизирам въпросите), обаче КЪДЕ Е ДЯНКОВ в цялата галимация. По близко до ХАРЧЕЩИТЕ или до СПЕСТЯВАЩИТЕ?! Всеки може сам да си отоговори и да види късогледството на постоянно увеличаващите се правителствени разходи в БГ. отговор Сигнализирай за неуместен коментар