Япония ще забрани вноса на руски въглища, обяви премиерът на страната Фумио Кишида, цитиран от Bloomberg.
Това е смела промяна на политиката на Страната на изгряващото слънце, която увеличава натиска върху Москва, след като Европейският съюз (ЕС) също обяви ембарго на вноса на руски въглища, припомня информационната агенция.
„Жестоките и нечовешки действия на Русия излизат наяве в цяла Украйна“, коментира Кишида пред репортери в Токио в петък. Той допълва, че Москва трябва да бъде принудена да поеме отговорност за действията си.
Япония ще осигури бързо алтернативни източници и ще намали вноса на етапи, за да намали зависимостта си от руски енергоизточници. Премиерът на страната обаче не дава времева рамка за изпълнение на мярката.
Планът сигнализира за обръщане на политиката за Япония, която преди това не даваше знаци, че ще прекъсне енергийните връзки с Русия поради силната ѝ зависимост от вноса на горива. Вносът на руски въглища съставлява около 13% от доставките на енергоносители в Япония. Руски въглища се използват и за производството на стомана и в циментовата промишленост.
Докато решението на Токио за въглищата е изненадващо, Кишида действа с безпрецедентна бързина, за да натисне Русия, включително като замрази активи на физически и юридически лица. Япония също така лиши Русия от нейния статут на най-облагодетелствана нация.
Премиерът на Страната на изгряващото слънце се опитва да покаже солидарност със САЩ и Европа по отношение на санкциите на фона на страха, че руската инвазия в Украйна може да насърчи Китай да предприеме подобни действия за спорна територия в Азия.
Санкциите срещу Русия са популярни сред японската общественост, показват резултати от различни проучвания. Засилва се и подкрепата за правителството на Кишида преди изборите в горната камара, които трябва да се проведат през юли.
Япония ще забрани и вноса на някои руски стоки, например водка и някои видове дървен материал от следващата седмица. Новите инвестиции в Русия също ще бъдат забранени.
При следващ пакет от финансови санкции правителството ще замрази активите на „Сбербанк“ и „Алфа Банк“, както и на още руски физически лица и групи. Така общият брой на санкционираните от Япония ще достигне около 550 лица и 40 компании, уточнява премиерът на Япония.
Преди Кишида да говори, японското външно министерство заяви, че страната ще експулсира осем руски служители, включително дипломати. Министерството е извикало посланика на Русия и му е казало, че Токио вярва, че силите на Кремъл са извършили военни престъпления в Украйна, казва пред репортери говорителят на японската администрация Хикарико Оно.
Япония не е склонна да се откаже напълно от отношенията си с Русия. Миналата седмица Кишида каза, че страната му няма да се оттегли от офшорното петролно предприятие „Сахалин-1“ с Русия или от проекта за износ на втечнен природен газ „Сахалин-2“ заради енергийната сигурност.
Няколко производители на електроенергия в Япония вече заявиха, че няма да правят допълнителни спот или срочни покупки на руски въглища. Jera Co., водещият производител на електроенергия в Япония, има руски въглища като част от портфолиото си, но ще търси доставки от други източници в бъдеще, според говорител на компанията. Kyushu Electric Power Co. спря напълно доставките на руски въглища, а Shikoku Electric Power Co. обяви, че няма да осъществява внос „за известно време“.
Междувременно Съветът на ЕС прие окончателно петия пакет от икономически и индивидуални санкции срещу Русия. Предстои обнародването на мерките в Официалния вестник на ЕС.
Санкциите включват забрана за закупуване, внос или трансфер на въглища и други твърди изкопаеми горива от Русия считано от август 2022 г. Вносът на въглища в ЕС в момента възлиза на 8 млрд. евро годишно.
Забранява се и предоставянето на достъп до пристанища на ЕС на плавателни съдове, регистрирани под флага на Русия, с изключение на кораби, превозващи селскостопански и хранителни продукти, хуманитарна помощ и енергия. Забранява се и дейността на руските и беларуски транспортни фирми в ЕС, с което се спира превозът с автомобилен транспорт по шосе в рамките на ЕС, включително транзитно, с изключение на фармацевтични, медицински, селскостопански и хранителни продукти и транспорт с хуманитарни цели.
Забранява се и износ и внос за, съответно, 10 млрд. евро и 5,5 млрд. евро, който обхваща реактивно гориво, квантови компютри, полупроводници, електроника от висок клас, софтуер, чувствителни машини и транспортно оборудване, дървесина, цимент, торове, морски дарове и алкохол.
Страните от ЕС са замразили активи за около 29,5 млрд. евро, свързани с руски и беларуски физически и юридически лица, откакто блокът прие първите си санкции заради войната в Украйна. Замразените активи включват плавателни съдове, хеликоптери, недвижими имоти и произведения на изкуството на стойност почти 6,7 млрд. евро. Освен това ЕС е блокирал трансакции на стойност около 196 млрд. евро.