Така трябва да бъде. ЕС няма друг избор освен да се опита да оформи външните си икономически отношения по свой собствен образ, ако иска да надмине „Един пояс, един път“. И това е заложеното на карта, въпреки че европейските лидери рядко го изразяват по този начин.
Мантрата в Брюксел е „връзки, а не зависимости“. Това е разбираемо: зависимостите са точно това, което проектите на „Пояс и път” създадоха под формата на задлъжнялост или улавяне на данни, както подчертава новият разузнавателен шеф на Великобритания. Всъщност целта на „Глобален портал” е да даде на държавите „добра“ алтернатива на тези капани.
Но това е подвеждащо. ЕС иска - и трябва да иска - да създава зависимости. Регулаторната конвергенция прави това, както и заявената цел на „Глобален портал” да „укрепи цифровите, транспортните и енергийните мрежи“ и да предложи „интеграция на веригата за доставки“. В крайна сметка, затова Пекин преследва подобни цели: да накара всички икономически отношения да се наклонят към Китай и да се адаптират към неговите норми.
Доктрината на ЕС трябва да гласи, че не всички зависимости са равни и че обвързването с Европа ви дава по-добър шанс както за свобода, така и за просперитет, отколкото това с „Един пояс, един път“.
Освен необходимата финансова тежест, липсват две допълнителни неща, необходими, за да се направи такава доктрина реалистична. Едната е изрична визия за това как частите си пасват. Засега „Глоблания портал” изглежда като списък с несвързани строителни обекти. Каква е формата на мрежата, която тези проекти са предназначени да изградят - ако изобщо има такова намерение?
Ако целта е да се изгради дълбоко ориентирана към ЕС международна икономика, тогава признаването на това би било по-честно и би направило инициативата по-добре координирана.
Това би било добра цел. Но другата липсваща част е правилното формулиране на ролята на страните партньори в такива евроцентрични мрежи - формален модел за физическо, правно и институционално свързване на страните с пазара на ЕС. Предложение за по-дълбоко обвързване, отколкото предоставят търговските сделки, но по-малко всеобхватно от пълноправното членство в единния пазар, би било достатъчно привлекателно за много държави, за да откажат инфраструктурните субсидии от Пекин.
Икономическата гравитация е като физическата. За малките тела тя определя възможните им орбити. За големите това е силата, с която привличат другите. Европа, голям блок от малки и средни държави, все още се учи какво означава икономическият размер.
преди 2 години *** = ши3о отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Заглавието е *** със сaдо-мазо уклон.. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Интересно, от една страна САЩ предизвикват военно Китай с AUKUS, от друга ЕС го прави търговски с Глобален портал - Китай попада в клещи... Мисля, че са го измислили добре - САЩ се фокусират вьрху военни и стратегически алианси, а ЕС върху търговия; кой където е най-силен. отговор Сигнализирай за неуместен коментар