Краят на Биби*

Това е краят. След дванадесет години ерата на Нетаняху приключи. Следобед в неделя новото „Правителство на промяната“, както се нарича самото то, положи клетва. Израел отваря нова глава в своята история. Само че: каква?

Коалицията на новия израелски премиер Нафтали Бенет се състои от осем партии, които представляват целия идеологически спектър, отляво надясно. И за първи път в историята на държавата арабска партия ще има представител в правителството. Обединява ги само една мисъл: Бенджамин Нетаняху трябва да си тръгне, пише в коментар за германския Die Zeit публицистът и автор Ричард Шнайдер. 

Няма съмнение, че човекът, който беше ръководител на правителството общо 15 години (включително тригодишно прекъсване през 90-те години) и по този начин заемаше поста на държавен глава дори по-дълго от основателя на държавата Дейвид Бен Гурион, спечели международен имидж, какъвто никой друг местен политик няма. Дори европейските правителствени ръководители не влизаха и излизаха от Белия дом и Кремъл толкова често, колкото Нетаняху. Под негово ръководство Израел постигна световни стандарти в много области, наскоро благодарение на успешната ваксинация срещу коронавируса. Никоя държава не беше ваксинирала своите граждани толкова бързо, толкова успешно, колкото еврейската държава.

През последните години обаче името Нетаняху все по-често означава антидемократичен, почти автократичен стил на управление. Главата на правителството раздели населението с популистки средства. Всеки, който не беше за него, бил срещу него и по този начин - не политически противник, а враг. Отново и отново той атакуваше своите критици, говореше за фалшиви новини, за „дълбоката държава“, за заговор срещу него.

Нетаняху е съден за предполагаема корупция по три дела, което може потенциално да доведе до това, че той скоро може да се озове дори зад решетките. За да предотврати това, в крайна сметка той беше готов да остави доброто на страната зад себе си. Почти всяко политическо решение беше насочено към някакво избягване на процеса. И все повече политици, особено онези, които стояха до него години наред, осъзнаха, че този човек заплашва да разкъса демокрацията, единството на обществото, да, можеше да потопи в бездната цялата държава със себе си.

От вчера това е в миналото. Предстои да видим какво следва. Новата коалиция първо ще иска и трябва да продължи прагматично, идеологическите решения едва ли са възможни, десните партии и тези, които са в центъра вляво, са взели предпазни мерки.

Яир Лапид, архитектът на тази коалиция, чиято партия има най-много места в това правителство, бе договорил с Нафтали Бенет механизъм за вето за възможни идеологически решения. В ежедневието на министър-председателя Бенет, който трябва да бъде заменен на длъжност от Лапид след две години, първоначално така или иначе няма да има много място за това. Важно е да се сложи край на разделението и омразата, да се запълнят разломите между ляво и дясно, между религиозни и светски, между евреи и араби в страната – бездна, която Нетаняху разшири и отвори през последните години. Важно е да се възстанови доверието в демокрацията и демократичните институции. Трябва да се преодолеят и социалните проблеми, възникнали не само от пандемията, но и от икономическата политика на Нетаняху.

Това ще бъдат огромни задачи. Бенет, Лапид и техните другари ще трябва да се тревожат повече за вътрешните проблеми, отколкото за външните, ако не вземаме предвид екзистенциалната заплаха, породена от Иран. Следователно за момента е малко вероятно да има промени за палестинците. Окупираните райони със сигурност няма да бъдат анексирани поради правото на вето, но и селищата няма да бъдат изоставени. В най-добрия случай нещата на фронта с палестинците ще останат спокойни. Ако ислямисткият Хамас участва в Газа- защото Нетаняху оставя на своя наследник отровено наследство. Примирието след последната война в Газа преди месец е нестабилно. Няма разумно съгласие с ислямистите, които заплашват да „накажат“ всяка неподходяща политическа дейност в Йерусалим с подновен ракетен огън. 

В този контекст трябва да се разглежда и митинга на десни националисти, който беше одобрен от Нетаняху и е планиран за вторник. С хиляди израелски знамена то трябва да премине през стария арабски град и през други арабски области на Йерусалим. Какво ще прави десният премиер Бенет? В крайна сметка маршът има потенциала не само да предизвика нови вълнения в Йерусалим, но и да предизвика продължаване на боевете между Израел и Газа. И сякаш всичко това не беше достатъчно, т. нар. Незаконна застава на израелско селище на Западния бряг трябва да бъде разрушена след седмица.

Въпросът сега е дали в рамките на това заредено с напрежение настроение в страната партиите, които сега са изпратени в опозицията, особено Ликуд на Нетаняху, ще провокират сблъсъци, подобни на гражданска война? В речта си преди гласуването на новото правителство Нетаняху на практика заплаши с това в новата си роля на лидер на опозицията. Той щял да се върне на власт, щял да работи за свалянето на това правителство, за да се върне на власт. Изявлението му е очакваното послание на омраза, а просто това, което може да се очаква от демократична опозиция.

Нетаняху сериозно вярва, че той и само той има право на министерския пост. Той е убеден, че само той може да спаси еврейския народ от втори Шоа, ако САЩ отново се присъединят към ядреното споразумение с Иран, а Техеран, както бе досега, просто ще продължава да работи по програмата си за атомни бомби. В речта си той даде на Бенет гръбнака да се защити срещу президента на САЩ Джо Байдън и да му се противопостави с категорично не на новото ядрено споразумение.

Това обявяване на война обаче може да засили сплотеността на тази иначе коренно различна коалиция. Колкото по-заплашителен е Нетаняху спрямо новото правителство, толкова по-скоро министрите ще оставят настрана вътрешните си противоречия и спорове, за да осигурят по-голямата цел: да защитят обществото на Израел от този популист.

Остава въпросът дали Нафтали Бенет ще тръгне по великите стъпки, които предшественикът му остави след себе си. Бенет, който е много по-вдясно от Нетаняху, ще трябва да действа с включена ръчна спирачка и със сигурност ще направи грешки в правителствената политика в началото. Правителството обаче няма много време да свикне. Страната е в дълбока политическа и структурна криза, а системата на Нетаняху вече нанесе сериозни щети. И създаде много последователи, които вече не вярват в демокрацията. Някои дори са част от новото правителство.

Възможно е новото правителство да има само едно постижение в крайна сметка: смяната на министър-председател, който изпрати народа си до урните четири пъти през последните две години, за да спаси властта им. Дори сано това обаче е постижение. Днес в израелската политика отново има движение.

*Биби наричат понякога бившия премиер Бенямин Нетаняху