Инициативата "Три морета" е геополитическа възможност за Европа

Най-важният геополитически проект, за който никога не сте чували, се нарича Инициатива „Три морета”. Това е съвместно начинание на 12 източни членки на Европейския съюз за актуализиране на физическите и цифровите връзки между Балтийско, Адриатическо и Черно море. То има смисъл само по себе си, но по-важното е, че може да е най-добрият отговор на Европа спрямо посегателствата на Русия и Китай, пише Андреас Клут за Bloomberg.

Инициативата беше замислена от Хърватия и Полша през 2015 г. След това тя обхвана всички останали държави членки на ЕС, които преди бяха зад Желязната завеса, плюс Австрия. Макар и икономически жизнен, по-голямата част от този регион все още изостава от другите в съюза като инфраструктурата. Пътуването с автомобилен и железопътен транспорт отнема средно два до четири пъти повече, отколкото в останалата част от ЕС.

Това, което липсва по-специално, са добрите магистрали, железопътни линии и газопроводи на север и на юг. Това е наследство от Студената война. Съветските лидери се погрижиха руският газ, танкове и войски да могат лесно да се движат по оста изток-запад, но не се интересуваха ни най-малко от другите връзки между окупираните от тях държави.

Инициативата „Три морета” иска да промени това. Проектите включват пристанище в Хърватия, което би могло да приема кораби, превозващи втечнен природен газ (LNG) - например от САЩ - и тръбопроводите, които биха докарали този газ на север до страните партньори. Полша вече има LNG терминал. 

Една скрита заплаха е Русия. Тя отдавна използва ролята си на доставчик на енергия, за да заяви силата си в страните, през които прекарва своя газ. Сега заплашително обгражда целия регион с нови връзки - през Черно море на юг и Балтийско море на север. Вторият маршрут, наречен "Северен поток 2", се движи директно от Русия до Германия и събужда стари страхове сред поляците и балтийците, че могат да бъдат заобиколени, изнудвани или отрязани.

Другите проекти на инициативата включват пътища, железопътни линии, речни пристанища, мостове и др. И разбира се, светкавично бързи оптични кабели, както и всички съоръжения, необходими за стартиране на телекомуникационни мрежи от пето поколение (5G).

Тук плашилото е Китай. В преследването на статут на суперсила Пекин от години разгръща огромни инфраструктурни проекти, за да придобие влияние в Източна Европа. Водещият проект е инициативата „Един пояс, един път”, която обхваща пристанища, железопътни линии, пътища и дигитална свързаност в Евразия и Африка.

Друг китайски проект се нарича „17+1”, където Пекин е единицата, а останалите 17 са източноевропейски държави, включително десет от тези, които сега са в „Три морета”.

Много от тези китайски инициативи са едва прикрити опити за установяване на мощ по целия свят. Понякога Китай финансира пристанище или мост при хищнически условия, предназначени да вкарат кредитополучателя в дългов капан. Друг път китайците откровено предлагат щедрост в замяна на политическа подкрепа от страната получател.

Ярък пример е Унгария. Тя стана партньор на Китай по огромен проект за изграждане на железопътна линия от Будапеща до Белград и гръцкото пристанище Пирея, в което мажоритарен дял има китайска държавна компания. Оттогава Унгария продължава да повдига вежди в Брюксел, като блокира декларациите на ЕС срещу китайските нарушения на човешките права. Наскоро Будапеща наложи вето на изявление на ЕС, в което се критикува Пекин за репресиите срещу демокрацията в Хонконг.

Това отчасти отразява капризите на унгарския премиер Виктор Орбан, популистки автократ, който обича да насочва пропагандата си срещу ЕС и да държи отворени своите геополитически опции.

Но съюзът също има вина. Въпреки че Брюксел изпраща много пари в региона, (Полша и Унгария са най-големите нетни бенефициенти на бюджета на ЕС), той очевидно остави открит своя фланг, кгато става дума за инфраструктурни инвестиции - празнина, която китайците заеха.

Първоначално ЕС беше подозрителен към инициативата „Три морета”. Политическият разрив между западните и източните членове на съюза се разрасна през последните години, тъй като Унгария и Полша накърниха върховенството на закона и се отдадоха на популизъм. Първоначално инициативата изглеждаше като опит за обединяване на източния регион срещу Брюксел.

Но не е това. По-скоро тя е визионерски стремеж регионът да бъде проспериращ и автономен от руски тормоз и китайски попълзновения.

САЩ разбраха това по-рано от ЕС. Вашингтон особено харесва дигиталните цели на инициативата, които той вижда като възможност да държи китайската телекомуникационна компания Huawei далеч от новосъздадените 5G мрежи в региона.

Инициативата „Три морета” е чудесна идея, която Вашингтон, Брюксел, Берлин и други западни столици трябва да подкрепят. САЩ и ЕС вече обещаха малко пари - а би трябвало да са много. Същото важи и за ентусиазма.

Но ЕС също трябва да е ясен относно своите очаквания. Първо, всички участващи, включително Унгария, трябва да признаят геополитическия подтекст и недвусмислено да декларират своята преданост на Брюксел, отказвайки се от флирта с Пекин.

Второ, инициативата не трябва да се превръща в зачатък на източен блок, който се самоопределя като опозиция на останалата част от ЕС.

Този съвместен европейски проект вместо това трябва да постави началото на закъсняло помирение и интеграция между европейския изток и запад. Ако 12-те държави между трите морета прегърнат тази идея, тогава всичките 27 членки на ЕС могат да се превърнат в нова крепост на по-широкия Запад.