Може ли Западът отново да поведе света?

„Предизвикателството в лицето на Китай е ново и се различава от предизвикателството от Съветския съюз, тъй като Китай реализира видимо по-успешно икономическо общество“, коментира Питър М. Робинсън, учен от института „Хувър“ към Станфордския университет, бивш автор на речи за президента Рейгън.

По неговите думи китайците присъстват в цялата тъкан на Силициевата долина. Те инвестират, защото имат пари. Това никога не е било по времето на Съветския съюз.

В Китай комунистическата партия успява да елиминира до голяма степен коронавируса, използвайки драконовски мерки и мониторинг, който би бил немислим на Запад. 

„Цената, която плащате за свободата си в Европа, е, че се озовавате в ситуация, която подпомага заразата да се разпространява“, посочва Крис Смит, вирусолог от университета в Кеймбридж.

И все пак, все по-ясната разлика с азиатските държави, останали до голяма степен недокоснати от пандемията, задълбочава усещането за мрак и неразположение, което е налице в Европа и САЩ още преди коронавируса.

„Вече сме наясно колко голи сме пред света и колко зле подготвени“, изтъква Питър Франкопан, професор в Оксфордския университет.

И все пак идеята за рухването на Запада не е нова. „Западните държави са близо до своето разпадане; болестите, от които страдат, са радикални и кумулативни, те не се поддават на лечение “, предупреждава британският писател Джеймс Стенли Литъл в своя трактат„ Гибелта на западната цивилизация “от 1907 г., който се фокусира върху търговската мощ на азиатците и разхлабения морал на европейските жени. „Упадъкът на Запада“ на Освалд Шпенглер, който оплаква корумпиращото влияние на демокрацията и печата, се превръща в бестселър през 20-те години на миналия век в Германия. А в Америка бестселърът на Пат Бюканън от 2002 г. „Смъртта на Запада“ очертава краха на западната цивилизация поради високия процент на плодовитост на имигрантите.

Но чрез кризи и изпитания Западът многократно успява да преоткрие себе си, демонстрирайки способността си за иновации и промяна - гъвкавост, която Китай от началото на 19-ти век или Османската империя през 17-ти век, намиращи се тогава на върха на просперитета, не успяват да покажат.

Едгарс Ринкевичс, външният министър на Латвия, посочва, че Съветският съюз, подобно на Китай днес, също изглежда има предимство пред Запада през 50-те и 60-те години на миналия век, когато изпраща сателита „Спутник“ и първия човек, Юрий Гагарин, в космоса. Това превъзходство, разбира се, се оказва мираж.

„Авторитарните режими са по-гъвкави, за да се справят с дадена криза, като тази с коронавируса“, ​​посочва Ринкевичс, добавяйки: „Но не мога да повярвам, че в дългосрочен план техният модел ще надделее. Слухът за смъртта на Запада е силно преувеличен".