Наистина ли данните са новият петрол?

Смята се, че голяма част от онова, което е било отмъкнато от САЩ чрез китайското консулство в Хюстън, са сурови данни, генерирани от голямата армия от енергийни и земеделски фирми, групирани в четвъртия град на Америка. Детейлна информация е била източена от компании, занимаващи се с инвестиции, производство, дистрибуция и търговия с енергия и други суровини.

Един бивш източник от разузнаването, базиран в Хюстън и участващ в киберзащитата на енергийните компании, твърди, че е бил налице значителен дисбаланс между отношението към данните на Китай и това на западните корпорации. Някои сегменти от американската икономика процъфтяват на базата на сложното разбиране за стойността на данните, водени от големи технологични компании като Amazon, Google, Facebook и Apple. Хората също започват да осъзнават паричната стойност на личните им данни.

Но в много отрасли, казва източникът, усещането, че информацията има значение и трябва да бъде защитена, остава потиснато. Това важи особено за енергийния и суровинния бизнес, където преобладаващото мнение е, че петролът си остава с най-голямо значение.

Сега нагласите може да се променят. Но много хора не са склонни да възприемат, че данните са значими колкото петрола, тъй като сравнението очевидно не е точно, казва Алек Стап, директор за технологиите в Института за прогресивна политика във Вашингтон.

Списъкът на основните разлики между данните и петрола е значителен. За разлика от данните, петролът може да се консумира само веднъж. Той е напълно заменим, стойността му е известна преди да бъде добит, а производството му включва високи пределни разходи. Възможно е също стойността на данните да е прехвалена: много масиви от данни, които теоретично биха могли да имат голяма стойност, са - поне засега - неизползваеми или невъзможни за смислено комбиниране с други.

Съществува опасност обаче да се изпадне в успокоение вследствие на тази интерпретация. Докато западните компании позволяваха изтичането на безпрецедентен обем данни, техните китайски конкуренти забелязаха, че данните всъщност са много различни от петрола. Съхраняването на информацията, и то в огромни количества, за разлика от нефта, струва много малко. В този контекст китайските компании могат да си позволят да играят дълга игра и да изчакат, докато стойността на съществуващата им плячка от данни може да бъде извлечена и експлоатирана. Те може би все още стоят върху извор, дори ако затварянето на консулството в Хюстън бележи момента, в който западните компании осъзнаха какво губят и сега бързат да спрат теча.