Защо Китай прехвърля своята петролна и газова инфраструктура на една компания?

Китайският държавен глава Си Дзинпин планира да подкрепи усилията на страната за посрещане на постоянно растящите енергийни нужди на бизнеса и населението, като в същото време свие количествата парникови газове. Идеята му е да обедини трите големи държавни дружества, които контролират всички петролопроводи и газопроводи на територията на най-мощната азиатска икономика. След сливането им ще бъде установена една фирма с неофициалното засега име National Oil&Gas Pipeline Co., която ще има за цел да привлече частни инвестиции, които да помогнат за разширяването на мрежата на стойност 70 млрд. долара и за диверсификацията на енергийните доставки.

Подобна трансформация ще промени радикално китайския енергиен сектор. Планът беше разкрит през март по време на конгреса на на Комунистическата партия. Очаква се тази компания да стане факт на 9 декември, съобщава Bloomberg. 

Какъв обаче е смисълът на подобна компания?

Почти всички развити пазари отделят производството на петрол и газ от транспорта, за да насърчат конкурентоспособността и навлизането на нови участници на пазара. Една независима компания, поне на теория, може да вземе самостоятелно решение за определяне на нови маршрути въз основа на националните нужди, без да обслужва отделен производител. Именно това е основният елемент от стратегията на Си за засилване на националната енергийна сигурност чрез насърчаване на вътрешното проучване и наличието на множество източници на доставка на енергия чрез осигуряване на широк достъп до инфраструктурата.

Но тук възниква друг въпрос – какво е общото между енергийната сигурност и диверсификацията в петролната и газовата индустрия и замърсяването на атмосферата?

Китай е прехвърлил милиони домакинства и компании от въглища към природен газ като част от обещанието на президента за засилени мерки относно опазването на околната среда и човешкото здраве. Но преходът е възпрепятстван от липсата на инфраструктура на някои места.

Доставките на природен газ все още не са достатъчни за покриване на енергийните нужди, особено в момент на пиково търсене. China National Petroleum Corp., която контролира около три четвърти от газопреносната мрежа в Китай, ограничава доставките и поради тази причина някои населени места се обръщат към втечнения природен газ (LNG). В определени случаи на недостиг на газ някой фабрики биват принудени да прекратят своята дейност и да затворят.

Какви са проблемите в настоящата структура?

Китай внася около 70% от петрола и половината от природния газ, които потребява. Си Дзинпин иска да увеличи местното енергийно производство, за да подобри националната енергийна сигурност. Той също така се стреми към привличане на повече частен капитал, тъй като производителите от „Голямата тройка“ – CNPC, Sinopec (листнатото звено на China Petrochemical Corp) и China National Offshore Oil Corp. не могат да маневрират достатъчно бързо, за да посрещнат нарастващото търсене. Понастоящем достъпът до петролната и газова инфраструктура може да бъде блокиран или се оказва прекалено скъп за по-малки частни или чуждестранни дружества. Либерализирането на т. нар. Пренос по средния поток, който е извън контрола на „Голямата тройка“, се счита за необходим процес за привличането на външни инвеститори.

Общата дължина на китайската газопреносна мрежа през 2015 г. достига 64 хил. км, като тази за пренос на петрол се изчислява на 27 хил. км, а тръбите за транспортиране на петролни продукти - на 21 хил. км. До 2025 г. целта на Китай е да разшири мрежата съответно до 163 хил. км за природния газ, 37 хил. км за петрола и 40 хил. км за петролните продукти. За сравнение, общата дължина на газовата инфраструктура в САЩ през 2013 г. е 1,984 млн. км, докато тази за петрола достига 240 хил. км.

За да се обединят трите китайски дружества в едно, е необходимо да се прехвърлят всички активи и служители в новото предприятие и да се разпределят акциите на тези активи, които достигат стойност от около 500 млрд. юана (70 млрд. долара). В същото време държавните и частните инвестиционни фондове инжектират достатъчно капитал, носещ им комбиниран дял от около 50%. Тези средства ще бъдат използвани за финансиране на разширяването на преносната инфраструктура.