Двойственият характер на китайската енергийна индустрия

Миналата седмица в Пекин китайският министър заместник-министър на околната среда Дзао Инмън заяви пред журналисти, че делът на неизкопаемите източници в енергийния микс на страната вече е достигнал 14,3%. Той не даде индикации, че Китай ще си постави скоро по-високи цели.

"Все още сме изправени пред предизвикателства да развиваме нашата икономика, да подобрим живота на хората", каза Дзао.

Китай е представян едновременно като най-лошия климатичен злодей в света или като неговия потенциален енергиен спасител. И двата суперлатива обаче до известна степен са неточни. 

Когато беше бързо растяща икономика, стремителното увеличаване на китайските енергийни нужди бе неизбежно. Единственият въпрос беше кога страната ще може да задвижва достатъчно голяма част от икономиката си с възобновяеми източници, за да ограничи увеличението на парниковите емисии.

Мнозина наблюдатели се обнадеждиха от краткото понижаване на китайските въглеродни емисии между 2014 и 2016 година, както и от изявление на президента Си Дзинпин от 2017 година, че Китай е "заел водещото място в международното сътрудничество за отговаряне на климатичните промени".

Днес страната отново се съсредоточава върху въглищата и това поражда разочарование.

Изкопаемите горива като въглищата, петрола и природния газ отделят въглероден диоксид в атмосферата, задържайки топлината и променяйки климата. Въглищата са сочени за най-големия виновник.

Миналата година потреблението на въглища в САЩ е спаднало до най-ниското си равнище от близо 40 години, по данни на Управление за енергийна информация на страната.

Провинция Шанси е място, което е показателно за растежа, временния застой и възобновения растеж на китайския въгледобивен сектор. Шанси е обширен планински район в централната част на страната.

Тя е "сърцето" на традиционната китайска въгледобивна индустрия, осеяна с големи мини, но и приема някои от най-големите соларни и вятърни енергийни проекти, според държавните медии.

През по-голямата част от последните 30 години на бърз икономически растеж въгледобивът преживя бум в Шанси и съседните провинции. Въглищата осигуряваха голяма част от енергията, необходима за растежа на китайските градове и индустрии, и Китай изпревари САЩ като източник номер на въглеродни емисии в света през 2006 година.

Само че след рязък растеж в продължение на две десетилетия китайските емисии, застинаха около равнището си от 2013 година и след това леко намаляха през 2015 и 2016-а, според Global Carbon Budget, която следи емисиите в глобален мащаб. Това понижение дойде на фона на обявената от китайските лидери "война на замърсяването" и замразяването на строителството на десетки планирани електроцентрали на въглища, някои от които в Шанси.

В същото време правителството поиска от операторите на много вече изградени централи да инсталират ново оборудване за "улавяне" на серен диоксид, азотен оксид и други опасни вещества. Около 80% от китайските топлоелектрически централи сега имат такива пречиствателни инсталации, каза Алвин Лин от неправителствената организация Natural Resources Defense Council.

В резултат качеството на въздуха в много китайски градове, включително в столицата, се подобри чувствително между 2013 и 2017 година. Местните жители, отдавна свикнали да носят маски и да си купуват машини за пречистване на въздуха у дома, започнаха да се радват на повече "дни със синьо небе", както наричат в Китай дните с ниско замърсяване.

Годишните равнища на т. нар. фини прахови частици (ФПЧ 2,5) - малки, но опасни замърсители - намаляха с около една трета в цял Китай между 2013 и 2017 г. - от 61,8 до 42 микрограма на 1 кубичен метър, по данни на учени от Университета Цинхуа в Пекин и други институции.

"Това е голямо подобрение, но въздухът все още не е безопасен", обобщи Алвин Лин. Равнищата на замърсяване в Китай продължават да са доста над стандартите, определени от Световната здравна организация.

Въпреки че тези преоборудвани електроцентрали на въглища отделят по-малко замърсители, които вредят на човешкото здраве, пречиствателните инсталации не намаляват парниковите газове. "Новите централи са добри за качеството на въздуха, но целият този въглероден диоксид продължава да отива в атмосферата", обясни Лин.