Китай е намалил силно вноса на злато от май насам

Китай силно е намалил вноса на злато от май, съобщиха за Ройтерс добре информирани източници, пише БТА. Целта на това решение може да е да се спре изнасянето на долари и да се стимулира юанът.

Вносът на злато е намалял с 300 до 500 тона спрямо миналата година, което се равнява на 15 до 25 милиарда долара по сегашния курс, допълниха източниците.

Китай е вторият вносител на злато в света. Миналата година е внесъл около 1500 тона от благородния метал на стойност около 60 милиарда долара, според митническите статистики. Това представлява една трета от световното предлагане.

Златните резерви на Китай са се увеличили пет пъти през последните 20 години до близо 2000 тона, сочат официални данни.

Според митническата статистика Китай е внесъл 575 тона злато през първото шестмесечие спрямо 883 тона през същия период на миналата година.

През май са били внесени 71 тона спрямо 157 тона през май 2018 година. През юни - последния месец, за който има налични данни - спадът е още по-изразен: 57 тона спрямо 199 тона през юни миналата година.

Златото се внася в Китай главно от Швейцария, Австралия и Южна Африка, и се плаща в долари.

Плащанията се извършват от група местни и международни банки, на които Китайската народна банка определя месечни квоти.

От доста месеци обаче квотите са намалели значително или дори не са били отпускани, посочиха седем източника от сектора в Лондон, Хонконг, Сингапур и Китай.

"В момента практически вече не се издават вносни квоти от Китай", отбеляза един от източниците, които изтъкват, че през юни и юли банките почти нищо не са внесли.

Китайската народна банка не отговори на молбата за коментар.

Това не е първият път, когато Китай взима мерки за овладяване на изнасянето на капитали, когато националната валута отслабва. За последен път квотите за внос на злато бяха намалени през 2016 година. Сега обаче ограниченията са безпрецедентно мащабни, каза източник от сектора в Азия.

"Юанът изгуби над 10 процента спрямо долара от началото на 2018 година, а този месец централната банка го остави да девалвира над смятания за ключов праг от 7 юана за долар за първи път от 10 години.

Засега ефектът върху пазара на злато е малък. Забавянето на световния икономически растеж тласка към златото много институционални инвеститори, най-вече в Европа и Северна Америка, тъй като обичайно то е смятано за сигурен актив. От друга страна централните банки от половин век не са купували толкова много от благородния метал.

Възможно е обаче цената на златото да нарасне в Китай, ако предлагането на рециклиран метал изгуби динамиката си преди да бъдат отменени ограниченията. А предлагането може бързо да надвиши търсенето извън Китай, ако институционалните инвеститори престанат да купуват толкова много, колкото сега.