Проучванията на китайската държавна петролна компания PetroChina в находището на шистово гориво в Западен Китай могат да разкрият сериозен търговски потенциал за шистовия петрол на територията на най-големия вносител на суров петрол в света, смятат от американската банка Morgan Stanley.
PetroChina е успяла да постигне дневен добив в размер на 100 тона петрол, или 733 барела, от находището Джимсар в западната част на Синдзян (Синдзян-уйгурски автономен регион), което предполага, че добивът на шистов петрол може да има истински търговски потенциал за Китай, пише Цветана Параскова за Oilprice.
“Вярваме, че откритото находище Джимсар ще предизвика революция при шистовия петрол в Китай“, заяви в доклад анализаторът от Morgan Stanley Анди Менг.
Потенциалът за увеличаване на сондажната дейност вероятно ще доведе до увеличаване на капиталовите разходи за шистов петрол през тази година ще облагодетелства сондажните компании, които работят на сушата.
Потенциалният бум на шистовия добив в най-силната азиатска икономика вероятно ще бъде значително по-слаб от този тип изкопаемо гориво, което се добива в САЩ. Morgan Stanley очаква производството на шистов петрол в Китай да достигне ниво от 100 хил./200 хил. барела дневно до 2025 г., или само малка част от милионите барели, които американската петролна индустрия бълва всеки ден.
Според американската Администрация за енергийна информация седемте ключови шистови находища в САЩ са произвели през януари 8,117 млн. барела дневно, като се очаква през този месец те да отбележат общ ръст от 62 хил. барела на ден.
Като част от правителствения натиск за увеличаване на вътрешното енергийно снабдяване, China National Petroleum Corporation (CNPC) и Sinopec повишават инвестициите за стимулиране на местното производство на петрол и природен газ и ускоряват сондажната дейност на лек петрол в Западен Китай.
Търсенето на петрол продължава да расте в Китай, докато темпът на вътрешно производство се забавя през последните години поради изчерпването на разработените конвенционални петролни полета. Това принуди страната да повиши вноса на значително по-скъп петрол, превръщайки я в най-големия вносител на този ресурс в глобален мащаб.