Търговски хъб сред Новия път на коприната или просто данъчно убежище

На границата между Китай и Казахстан, международната зона за свободна търговия се превърна във важна част от инициативата на китайския президент Си Дзинпин "One Belt, One Road" ("Един пояс, един път"), или т.нар. Нов път на коприната, която цели да насърчи световната търговия чрез подобряване на връзките и инфраструктурата, пише в свой анализ Ройтерс.

Китайските държавни медии са пълни с истории за зашеметяващия успех на Хоргос, най-младият град от новия копринен път в Китай. Миналия месец по време на международната конференция, посветена на Новия път на коприната, процъфтяващата икономика на градчето се превърна в основен фокус на събитието.

Но китайски бизнесмени и бъдещи инвеститори, които наскоро посетиха казахско-китайския център за международно сътрудничество по границите (ICBC), изразиха своето разочарование от разликата между рекламата и реалността.

Вместо култов оживен търговски център на 21-ви век, Хоргос развива репутация на данъчно убежище в Китай.

„Бяхме толкова разочаровани от това, което видяхме и след като разглеждахме около три часа, обърнахме и карахме осем часа обратно до Урумчи“, разказа бизнесмен от далечния западен район Сиендзян, представил се само с фамилията си Ма, заради чувствителността на темата.

„Имате казахстански фермери, които се разхождат с торбички, пълни с евтини китайски тениски и искате от мен да отворя клуб за официални лица и бизнесмени, които да се запознаят със зоната, а в същото време не можете да карате колата си там и не разполагате с 5-звездни хотели“, заяви Ма.

На китайската страна на границата има пет мола, които продават евтини потребителски стоки, въпреки че търговците се оплакват, че няма достатъчно посетители.

„Понякога седя тук цял ден и не успявам да направя нито една продажба“, казва 56-годишната Ма Ингуей, която продава дрехи на пазара. „Някои казахстанци са богати, но повечето са бедни. Те идват и търгуват тениска за 20 юана (около 3 долара).

Повече от пет години след откриването на търговската зона от 5,3 кв. км, голяма част от казахстанската страна остава празна. Само 25 от 63-те проекта на казахстанската страна имат инвеститори, обясни Равил Будуков, прессекретар на ICBC. Около 3-4 хиляди души влизат всеки ден от Казахстан и около 10 хил. от Китай.

Правителствата в Сиендзян и Хоргос отказаха да коментират темата пред Ройтерс.

Хуанг Санпинг, държавен чиновник от Сиендзян, заяви пред агенцията на пресконференция в Пекин, че току-що се е върнал от посещение в Хоргос - град, който "се развива изключително добре, изпълнен с жизненост и разцвет".

Китайското данъчно убежище

Пекин позволи многобройни данъчни облекчения и преференциални политики за Хоргос, надявайки се така да стимулира растежа в този стратегически граничен град, ключов за „копринения път“ между Китай и Централна Азия.

Според данъчното бюро на Хоргос 2 411 дружества са регистрирани в града миналата година, възползвайки се от 5-годишен период без корпоративен данък и още пет години, по време на които плащат само половината от данъка.

Поне половината от тези дружества са регистрирани в Хоргос само за данъчни цели, смята Менг Шен, директор на китайската инвестиционна банка Chanson & Co.

Китайките известни личности предпочитат да регистрират компаниите си в Хоргос, като все по-често натам се насочват и компании от сферата на IT индустрията и финансовите услуги. Но според експерти тази политика не може да създаде работни места и да донесе пари.

„На теория това е добра политика, защото има за цел да стимулира местната икономика", каза Шен. "Но Пекин не е помислил за това, че много компании няма да искат да оперират от Хоргос, който е много далеч от икономическия център на Китай“, обясни той. Тези, които търгуват в "зоната за свободна търговия", смятат, че са изправени пред ограничения и от двете страни.

Ръководеният от Русия икономически съюз на Евразия (EEU), в който Казахстан е член, ограничава търговците от казахстанска страна да внасят до 50 килограма стоки на месец безмитно. В същото време Китай забранява вноса на хранителни стоки заради опасения за безопасността.

„EEU е значителна бариера, защото Русия и Казахстан, и други страни от Централна Азия, искат да развият собствена индустрия, те не искат постоянно да разчитат на евтини китайски стоки", каза бивш китайски държавен служител, пожелал анонимност.

Плановете за развитие на паралелна специална икономическа зона в Хоргос като логистичен хъб изглежда може да има по-голям успех.

Обемът на търговията се покачва на пристанищния пункт Khorgos Gateway в Казахстан, където контейнерните товари се разтоварват от китайските влакове и се товарят на казахстански влакове заради различни железопътни линии.

„Според плановете ни тази година ще прехвърлим около 100 000 стандартни 20-футови контейнери, което е пет пъти повече, отколкото досега", заяви ръководителят на търговския отдел в Khorgos Gateway.

Електронните гиганти като HP и Foxconn пренасят стоки по суша, тъй като е по-бързо от морския товарен превоз, и по-евтин от въздушния транспорт. Изпращането на един контейнер по море до Европа е около три пъти по-евтино от железопътния транспорт, а въздушният превоз е между 5 и 10 пъти по-скъп.

Миналия месец китайското държавно предприятие COSCO взе дял от 49% от Khorgos Gateway, което според някои е възможност за привличането на по-голям интерес от страна на китайския бизнес.