Китай - новият лидер в борбата с климатичните промени след оттеглянето на САЩ

Решението на президента Доналд Тръмп за оттегляне от световен договор за климата може да ускори необичайното издигане на Китай до водеща позиция в борбата с глобалното затопляне и насърчаването на зелените технологии, а също в световни въпроси, които са доста далеч от околната среда.

Заявлението на Тръмп, че САЩ ще напуснат Парижкото споразумение, веднага предизвика международни критики, засилвайки усещането за отдръпване на Америка след предприетата напоследък промяна в политиката в областта на свободната търговия и чуждестранната помощ.

Китай може би е напът да запълни тази празнина. Световният първенец по отделяне на въглероден диоксид, смятан за главна причина за климатичните промени, вече постига бърз напредък към определената в Париж цел да спре увеличаването на емисиите до 2030 г. Той изпреварва САЩ в прехода към възобновяема енергия, като произвежда една пета от своето електричество от възобновяеми източници. САЩ произвеждат едва около 13 процента от своето електричество от възобновяеми източници.

Китай продължава да е силно зависим от въглищата, а замърсяването е постоянен проблем за неговите 1,3 милиарда граждани, но комунистическите управници на страната казват, че са решени да наложат коренна промяна. Поради този ангажимент сега вниманието на голяма част от света е насочено към Пекин, който иска да се утвърди на глобалната сцена.

"Те правеха това, още преди да бъде избран Тръмп", каза председателката на Американско-китайската комисия за преглед на икономиката и сигурността Каролин Бартоломю. Тя отправи критики към Тръмп, говорейки от лична позиция, а не от името на двупартийния орган, който съветва Конгреса, като добави: "Той само ги улеснява, като изтегля САЩ от позицията на глобална отговорност."

Китай се стремеше към тази позиция още преди Тръмп официално да обяви своите намерения в реч в Розовата градина вчера. Пекин каза тази седмица, че ще работи с Европейския съюз в подкрепа на споразумението, каквото и да реши Вашингтон, а премиерът Ли Къцян и служители от ЕС планират да обсъдят въпроса днес в Брюксел.

Дори потенциални американски партньори се опитаха да окажат влияние от другата страна на Тихия океан.

Губернатор Джери Браун от Калифорния - щатът с най-голяма икономика в САЩ, каза, че ще пътува за Китай тази седмица, за да изгради чуждестранна подкрепа за усилията за намаляване на въглеродните емисии. Подобни съюзи "дават тласък на бъдеще с чиста енергия", заяви Браун в интервю за Асошиейтед прес.

Превръщането на Китай в нова алтернативна обединителна сила не се ограничава само до околната среда. След като правителството на Тръмп отстъпва от традиционната доминираща роля на САЩ в търговията и развитието, Китай запълва вакуума, като разширява все по-силното си присъствие по света във всякакви области - от нови пътища и пристанища до банкови заеми и енергийни проекти.

За съжаление на Вашингтон Китай създаде миналата година своя банка за развитие, за да покрива нуждите, останали незадоволени от ръководени от САЩ институции като Световната банка. Миналия месец президентът Си Дзинпин бе домакин в среща над 20 световни лидери, на която лобира за китайската икономическа инициатива за изграждане на инфраструктура, свързваща Азия и Европа. По-рано тази година Си Дзинпин изнесе важна реч в Давос, Швейцария, в която най-малкото прие идеята за икономическа глобализация, която западни лидери като Тръмп все повече избягват.

В същото време Тръмп изтегля Съединените щати от амбициозния проект на президента Барак Обама за Транстихоокеанско партньорство - търговска сделка, която щеше да включва 12 държави, от САЩ през Чили до Япония. Китай нямаше да бъде част от сделката. Тръмп също така предлага рязко съкращаване на бюджета на САЩ за хуманитарна подкрепа и помощ за развитие за по-бедните държави в света.

Пекин предприема действия в областта на климата. Наскоро той отмени строителството на над 100 нови електроцентрали, захранвани с въглища, и планира да инвестира най-малко 360 милиарда долара в проекти за зелена енергия до края на десетилетието. През 2016 г. неговото потребление на въглища намаля за трета поредна година. Той може да постигне своята цел за 2030 г. десетилетие по-рано.

Готовността на Китай до голяма степен е движена от вътрешни фактори: засилване на обществената тревога от замърсяването на въздуха, влошаване на качеството на водата и отравяне на почвата от неудържимата индустриализация. Китай все още отговаря за около половината от световното потребление на въглища.

Усилията на Обама да ангажира китайския президент Си Дзинпин с климатичните въпроси помогнаха да се даде тласък на промяната. Постигнато преди Париж споразумение между двете държави, които са на първите две места в света по въглеродни емисии, стимулира международните действия, чиято кулминация беше окончателната сделка, одобрена от почти 200 правителства. С решението за оттегляне Тръмп поставя САЩ наравно с Никарагуа и Сирия като единствените държави извън споразумението.

След три десетилетия на бърз икономически растеж Китай поема лидерска роля в Азиатско-тихоокеанския регион и на други места. Това говори не само за желанието на неговите лидери да модернизират държавата, а и за световно признание и прераждане след "униженията", понесени по време на колониалното управление и войните през 19 и 20 век.

Прераждането обаче тревожи съседите, тъй като Китай увеличава своето икономическо и военно влияние. То също така подхранва безпокойство от стратегическо съперничество със Съединените щати, което може в крайна сметка да доведе до конфликт.

Все пак страните в Азия и на други места също така се възползват от възможностите за все по-голям бизнес с разрастващата се икономика на Китай, която е напът да стане най-голямата в света.

Китай намира охотни партньори не само в развиващия се свят, а и на Запад. А с икономическото сътрудничество идва по-голямо влияние.

Китай тепърва се захваща с голямата задача в областта на околната среда, която е необходимо да се свърши през следващите десетилетия. Той е начело в света по количество енергия, произвеждана от слънчеви и вятърни източници, но икономиката му продължава да разчита на енергоемка, силно замърсяваща промишленост. Той "едновременно води и изостава" в усилията за справяне с климатичните промени, казва енергийният експерт от Центъра за стратегически и международни изследвания Сара Лейдисло.

Преориентирането към възобновяеми източници ги прави по-достъпни, въпреки че в технологичен план Китай изостава от лидерите Америка и Европа.

Ангажиментът на Китай поддържа жизнеността на Парижкото споразумение, но без подкрепата на САЩ той трудно би могъл да убеди останалата част от света да изпълни обещанията си.

Лейдисло каза за Китай: "Просто не знам как те могат самостоятелно да покажат достатъчно лидерство, за да направят това."

/БТА/