Растящите заплати в Китай са нож с две остриета за икономиката

През последните десетилетия Китай придоби статут на „фабриката на света“ благодарение на мащабните доставки на индустриална продукция по цял свят, произведени от евтина работна ръка. Но икономиката на страната расте, също и заплатите и сега някои доближават нивата в Европа, пише в анализ на Зеешам Алиим за vox.com.

Заплащането в китайските фабрики е нараснало до 3,60 долара на час през миналата година, според компанията за пазарни проучвания Euromonitor. Това може и да не изглежда толкова много в сравнение със САЩ, където заплащането е около 26 долара на час. Но е впечатляваща илюстрация за това как китайският икономически растеж оказва влияние върху обикновените граждани, като подобрява качеството на живот на огромни групи хора. В същото време трябва да бъде почертан въпросът как ще бъде поддържан един главоломен растеж.

Докладът на Euromonitor изтъква, че заплатите в производството в Китай в момента са по-високи от тези в Бразилия, Аржентина и Мексико. Както отбелязва Euromonitor, средното заплащане в Китай е пет пъти по-високо в сравнение с Индия, по-високо или равно на някои възнаграждения в страни като Португалия или ЮАР.

Предвид заплахите от страна на американския президент Доналд Тръмп за наказателни мита за китайските стоки анализаторът смята, че работните места просто биха могли да се преместят от Китай в други страни с изобилие на евтина работна ръка, вместо да се върнат в САЩ. 

Точно това се случи, когато бившият президент Барак Обама наложи през 2009 г. високи мита на произведените в Китай автомобилни гуми. Доставките от Южна Корея, Тайланд и Индонезия се удвояват за сметка на китайското производство, по данни на LA Times.

Растящите заплати са добра новина за активното население на Китай, което ще има повече възможности за потребление и почивка. Но в същото време това е сериозно предизвикателство пред китайската икономика, защото при растеж на заплатите възможностите за привличане на инвеститори намаляват. Страни като Камбоджа и Мианмар са напът да изместят Китай като дестинация за евтино производство.

Китайският пазар на труда е все по-уязвим. Ситуацията там може да повтори случилото се с производствения сектор на САЩ, където бе отчетено значително покачване на безработицата след миграцията на работни места към Китай.

Китайските работни места биха могли да намалеят за сметка на тези в Шри Ланка, където почасовото заплащане в производството е само 50 цента.

Случващото се има и политически последствия. Комунистическата партия е обезпокоена, че, ако непрекъснатият растеж на качеството на живот спре за големи групи от населението,  това драматично ще увеличи риска от социално напрежение.