Жалбите на Иран от американските санкции, или разбиването на един мит

Върховният лидер на Иран Аятолах Али Хаменей никак не е щастлив. „Всеки, който в даден момент се е доверил на американците, в крайна сметка е получавал шамар от тях“, каза той по-рано този месец. „Опитът от ядрените преговори доказа, че дори ако направим компромис, САЩ няма да спрат с унищожителната си роля“.

Това е последният коментар във вълната от атаки на иранските хардлайнери по сделката, постигната миналата година, коментира The Economist. Част от нея е чисто политическа. Те никога не са искали сделката и се опитват да я саботират, за да навредят на съперника си – президента и реформатор Хасан Рухани. Обвиненията обаче, че Западът не е изпълнил своята част от сделката – вдигането на повечето санкции в замяна на силни ограничения на ядрената програма на Иран, все повече се засилват. Но и те са погрешни.

Дори най-агресивните критици на Иран са съгласни, че Западът е изпълнил своето. Само месеци, след като сделката бе подписана през миналия юли, Иран започна да разглобява повечето си центрофуги, които могат да бъдат използвани за обогатяване на уран за оръжия, както и да изнася запасите си от слабо обогатен уран извън страната. Това приключи бързо. Очевидната услужливост на Иран към натрапчивия режим за проверки, наложен от сделката, също е крайъгълен камък в премахването на ядрените оръжия.

Западът също изпълни своята част от споразумението. Санкциите, наложени върху Иран след засилването на ядрената му програма, бяха вдигнати. Иран увеличава производството си на петрол, а чуждите инвестиции нарастват.

Проблемът всъщност не е част от споразумението. Иран тества балистични ракети, които могат да носят и ядрен заряд, и участва във войни – пряко или чрез проксита, в Близкия изток. Америка запазва едностранните си санкции, които бяха наложени много преди ядрената криза. САЩ се опасяват от слабото представяне на Иран в сферата на човешките права, от подкрепата му за терористични организации, включително Хамас в Газа и Хизбулла в Ливан и Сирия, и от развитието на ракети с дълъг обсег. Тези санкции не бяха включени в ядрените преговори. Твърденията на Иран за това са неверни.

Санкциите на САЩ накърняват Иран по два начина. „Първичните“ санкции забраняват на американски компании и лица сделки с режима, като има строго контролиран списък с изключения, сред които са хранителните продукти, лекарствата и гражданските авиолинии (Boeing съвсем наскоро подписа голяма поръчка с Иран). Всяка сделка, която преминава през американска банка или застрахователна компания, дори само бегло, или използва долари, или включва американски гражданин, служител на чужда компания, теоретично е предмет на санкции. Това създава охлаждащ ефект за финансирането на дори неамериканска търговия и инвестиции. Няма как да забравим глобата за 9 млрд. долара, която BNP-Paribas получи през 2014 г. заради нарушаване на санкциите.

Съгласно „вторичните“ разпоредби САЩ си запазват правото да наказват чужди компании, ако те правят бизнес с някой в списъка със забранени лица и институции, като сред тях е Революционната гвардия на Иран. Тази гвардия практически има намеса във всеки аспект на доминираната от държавата икономика на Иран. Рискът несъзнателно да се замесиш в нарушаване на американските санкции е твърде реален.

Може би върховният лидер не разбира ядрената сделка, а може би Рухани е поискал твърде много, пише The Economist. По-вероятно е обаче Иран да се опитва да си спечели допълнителни отстъпки, които не е договорил. Някои се надяваха, че ядреното споразумение, макар и с ограничения, ще помогне за отварянето на иранската икономика, нормализиране на революционния режим и успокояване на напрегнатите отношения с Америка и сунитския ирански свят. Това няма да се случи още доста дълго време, дори само заради това, че иранските хардлайнери черпят сили от враждата си с Големия Сатана, както наричат САЩ.

Дори в този случай разнищването на ядрената сделка ще се отрази негативно на реформаторите и ще подхрани огъня в Близкия изток. Администрацията на Обама може да помогне за запазването на реално единствения си дипломатически успех в региона, представяйки по-ясни насоки за това как чуждите банки трябва да действат, за да спазват и санкциите. Тя може и да даде разрешение на американците, работещи за чужди фирми, да предоставят консултации по такива въпроси, както и да позволи някои трансакции с долари.

Бремето обаче пада основно върху Иран. Страната трябва да разчисти непрозрачната си корпоративна култура. Тя трябва да осъвремени и счетоводните си и банковите си правила, за да знаят с кого си имат работа инвеститорите. Ако това изкара Революционната гвардия от бизнеса, толкова по-добре. За да може Иран да намери работа за милионите си образовани, безработни млади иранци, ще трябва да се откаже от исканата от хардлайнерите идея за „икономика на съпротивата“. По ирония на съдбата санкциите може да се окажат пътя към просперитета.