Уроци назаем от Фед

Документите на Кеймин представят в детайли как Фед започва да прави изявления ден след срива на пазара, известен като Черния понеделник, обещавайки да захрани пазарите с пари в брой, за да могат да функционират.

Още преди Сун да пише на Кеймин, Китай вече е прекарал месец в борба със спада на фондовия пазар, а много от действията на централната банка и други китайски власти приличат на плана на Фед през 1987 г.

Сривът на индекса Shanghai Composite на 27 юли е най-големият еднодневен спад от 2007 г. и до този момент пазарът вече е изгубил почти една трета от стойността си в рамките на шест седмици.

На 27 юни централната банка на Китай вече е намалила лихвените си проценти подобно на Фед през 1987 г.

Сун казва на Кеймин, че централната банка на Китай има особен интерес към това как Фед е използвал обратни репо-сделки за временно инжектиране на пари в брой в банковата система на САЩ през 1987 г.

Китайската централна банка вече е увеличила паричните си инжекции през юни и засилва обратните репо-сделки през август, докато акциите продължават да поевтиняват. На 2 август централната банка облекчи политиката си, обезценявайки юана с 2%.

На 27 юли китайският регулатор на ценните книжа заявява, че е готов да изкупува акции, за да стабилизира фондовия пазар и че властите ще се отнесат сурово с всеки, който прави „злонамерени“ залози, че акциите ще потънат още.

През 1987 г. Фед се свързва директно с банките и ги насърчава да посрещнат „легитимните нужди за финансиране“ на клиентите си, казва Кеймин в мейла си до Сун.

В допълнение на обещанията си през 1987 г. централната банка на САЩ облекчава ограниченията по обезпеченията на Wall Street и се опитва да успокои пазарите, намесвайки се в търговията по-рано от обикновеното. Американската икономика продължава да се разраства, като в крайна сметка влиза в рецесия през 1990 г.

Централната банка в Пекин обаче няма толкова свобода на действие като Фед, който отговаря през американския Конгрес, но действа независимо от администрацията.

Гуверньорът на китайската централна банка Джоу Сяочаун прилага политики, които в крайна сметка са решение на политическите лидери в Пекин и няма власт да поведе дебата или да хвърли светлина върху взимането на решения.

Заместник-министърът на финансите на Китай заяви за Ройтерс миналата година, че китайските надзорни органи трябва да се поучат от страни като САЩ.

Премиерът Ли Къцян също каза миналия месец, че влиянието на регулаторите на Китай не е достатъчно, но страната все пак е успяла да парира системните рискове.

Според американските централни банкери относителната прозрачност на действията им помага на ефективността и легитимността им, но законите за отворяне на досиетата карат представителите на Фед да бъдат предпазливи в комуникацията си, по-голямата част от която може да бъде направена публична при поискване. Заместник-гуверньорът на Фед Стенли Фишер дори заяви, че прозрачността затруднява неофициалните обсъждания между централните банкери.