Повишава ли се рискът от валутна война след поредното поевтиняване на юана?

Пет месеца след като Китай шокира света с девалвирането на валутата си, предизвиквайки страхове от валутна война, инвеститорите се намират в състояние на дежавю, пише CNBC. Юанът се търгува на четиримесечно дъно миналата седмица, а страховете, че валутата може да продължи да се обезценява, възкръснаха.

Юанът отслабна в две поредни сесии на фона на по-ниския фиксинг на централната банка. В четвъртък Китайската народна банка определи референтния курс на ниво от 6,4236 юана за долар и по този начин обезцени валутата с 0,15% спрямо предишния фиксинг, подтиквайки пазара да отвори на най-ниското ниво от девалвацията, която стана факт през август.

Централната банка на Китай оставя курсът на спот пазара да плава в граници от 2% около определения фиксинг.

„Скорошният остър отскок на валутната двойка USD/CNY над нивото от 6,42, на което последно бяхме свидетели след неочакваната девалвация на 11 август, повишава спекулациите, че централната банка контролира обезценяването на юана“, казва Чан Уей Лян, стратег в Mizuho Bank, пред CNBC.

В случай, че опасенията са основателни, в отговор нововъзникващи пазари в Азия могат също да отслабят валутите си, за да запазят конкурентоспособността си, смятат някои анализатори. „Последиците за азиатския валутен пазар, а също и за вселената на развиващите се пазари като цяло, са ясни – по-нататъшно обезценяване на юана рискува да прерасне във валутна война, независимо дали това ще стане чрез директни действия на властите, или чрез инвеститорите като пълномощници на търговията. Тези фактори могат да доведат до дестабилизиране на валутните пазари на развиващите се държави“, коментира Джейсън Дау от Societe Generale.

Централните банки на държави като Малайзия и Индонезия, които предприеха скорошни действия, за да спрат валутите на страните им да продължат да се обезценяват, може да се въздържат от по-нататъшни интервенции от този тип. Освен това вътрешни фактори също могат да повлияят върху решенията на централните банки.

„Като цяло азиатските централни банки не гледат с нежелание на поевтиняването на валутите. Те са силно зависими от износа, така че по-слабата валута невинаги е нещо лошо. Ходът на Китай може да не е единственият двигател на бъдещето обезценяване, но той на практика узаконява тази тенденция“, коментира Низам Ирдис от Macquarie.

Експортно ориентираните икономики, като южнокорейската, са сочени като най-уязвими от девалвацията на юана, но на пресконференция в четвъртък гуверньорът на Корейската централна банка отхвърли ходът на Пекин да има значително влияние. „Не мисля, че поевтиняването на юана ще продължи дълго време. Негативните последици от по-слабия юан няма да са големи, тъй като ние имаме споразумение за свободна търговия с Китай“, коментира той.

Все пак не всички икономисти вярват в перспективите за бъдещо обезценяване на юана и валутна война. Mizuho е на мнение, че пазарът може би тълкува грешно действията на централната банка на Китай. Като доказателство банката посочва изявление на заместник–гуверньора на Китайската народна банка И Ган от началото на декември, в което заявява, че няма база за продължително поевтиняване на юана.

Но състоянието на китайската икономика и спадът на производствените цени може да означава, че централната банка няма голям избор. „Допълнително обезценяване е нужно, за да се балансират плащанията, а от гледна точка на властите – за да контролират паричните условия в страната и да завършат цикъла на дефлация“, пояснява Джереми Стивънс, икономист в Standard Bank.

Последните актуални данни показаха, че производствените цени в Поднебесната империя са се понижили с 5,9% на годишна база, записвайки 45-ти пореден месец на спад.

Във всеки случай бързото поевтиняване на валутата едва ли ще умори централната банка в преследването на целта за плаващ курс, посочва Дау, който предвижда, че един долар ще се търгува срещу 6,80 юана до края на 2016 г.

Трябва да се отбележи обаче, че по-ниският фиксинг не е нещо напълно неочаквано – много анализатори са на мнение, че Пекин ще остави валутата да продължи със спадовете, след като влезе в кошницата от резервни валути, определяни от Международния валутен фонд (МВФ).