Играта срещу големите и силните винаги е рискована инвестиционна стратегия. Един от фондовите мениджъри в Истанбул обаче предприема именно подобна стъпка, след като през последната година инвестира в компании, които са се сблъскали с гнева на турския президент Реджеп Тайип Еродган и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), коментира Bloomberg.
Тази стратегия в момента изглежда особено прозорлива, след като ПСР, управляваща Турция от 2002 г. насам, загуби своето парламентарно мнозинство на изборите миналия месец, с което сложи край на 13 години еднопартийно управление.
Това би намалило влиянието на партията на Ердоган върху регулаторните органи, правителствените договори и данъчните власти, които досега бяха използвани за наказание или поощряване на компаниите в зависимост от случая.
Турският инвестиционен фонд Sardis е генерирал 62% възвращаемост след основаването си през януари 2014 г. в сравнение с 24% възвращаемост на основния турски индекс. Компанията инвестира в Bank Asya, ислямска банка, собственост на привърженици на съперника на Ердоган Фетхуллах Гюлен, след което продава дела си с 50% печалба, преди да бъде иззета от правителството. Фондът се спира и на Anadolu Efes, производител на бира, ударен от ограниченията върху алкохола, наложени от партията. В момента акциите й са поскъпнали с 5,5%.
Подобен опит показва, че фокусирането върху основите на бизнеса може да бъде печеливша стратегия дори на места, където пазарът е често разклатен от влиянието на местната политика или външни фактори като прогнозите за повишение на американските лихвени проценти.
Фондът дори преминава извън границите на Турция и инвестира в компании, като производителя на стъкло Anadolu Cam, които са изпаднали в немилост заради връзките си с Русия. Акциите на всички компании обаче също са поскъпнали през последните 12 месеца, някои с по 10%.
И все пак търсенето е основно към акции със скрита стойност, а фактът, че често те се оказват и политически рискови, не е съзнателно предприемана стъпка. Част от успеха на фонда е може би и стремежът му да не работи с банки, като ползва само един кредитор – Akbank TAS, и то само за десет от най-големите си участия.