За и против Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции

Договорът за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (Transatlantic Trade and Investment Partnership, или TTIP), който се планира да влезе в сила през 2015 г., сблъска мненията на участници в публичен дебат по темата днес в Информационното бюро на Европейския парламент за България в София.

Според Десислава Николова от ИПИ споразумението би оказало благоприятно влияние върху износа, тъй като би премахнало високите мита и нетарифните ограничения, докато Георг Тупарев от ПП „Зелените“ е на мнение, че то ще навреди на европейската и американската икономики, а дебатът се е политизирал прекалено много.

Дебатът бе обект на сериозен интерес от страна на медии, браншови организации и различни граждански активисти заради очаквания ефект и възможните опасности, които някои анализатори виждат от подписването му. Представяме ви позициите на тримата панелисти, както и обобщение от въпросите и отговорите.

Десислава Николова, главен икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ)

Десислава Николова посочи, че българският износ за САЩ е достигнал 595 млн. лева през 2013 г., с което страната е нашият 19-ти най-голям търговски партньор. Тя посочи, че през последните пет години той е отбелязал ръст с 15% и е достигнал 1,4% от общия износ на страната. Противно на масовата представа, България изнася основно висококонкуретнти стоки, сред които основен дял имат машини, електрическо оборудване (резистори), сигнална техника, минерални масла и други.

Според нея влизането в сила на TTIP би оказало благосклонно влияние върху износа, тъй като би премахнало високите мита и нетарифните ограничения.

За износа на стоки трябва да се отбележи, че част от стоките са с нулево мито (машини, оборудване и др.), които представляват около 50% от българския износ, до 2% мито (12% от общия износ), а останалите 38% от износа са обект на много по-високи мита над 2%. Николова даде пример с износа на сирене, което се облага с 20% мито, а то представлява 3% от общия износ. Друг показателен случай за високо мито е 45,3% адвалорно мито за вноса на непреработен тютюн, което значително го оскъпява.

Николова посочи, че въпреки опасенията на местните производители към 2013 г. около три четвърти от българския износ за САЩ е бил висококонкурентен според индекса на разкрити сравнителни предимства, което би трябвало да успокои местните производители.

При износа на услуги не се налагат мита, което значително облекчава този вид дейност. Износът на услуги за САЩ през 2013 г. е достигнал 295 млн. долара, като най-голям дял е имал износът на компютърни и софтуерни услуги (41% от които са били производство на софтуер). Следват пътуванията до САЩ и все по-бързо развиващият се сектор на аутсорсинг на услуги в страната.

Големият проблем при услугите не са митата, а нетарифните ограничения, посочи Николова. Според нея TTIP би премахнал тази пречка пред бизнеса, като доведе до взаимно признавана на лицензи, документи и други изисквания, с което би намалил значително разходите на опериращи в двете страни компании.

Освен прекия износ на стоки и услуги от България за САЩ трябва да бъдат отбелязани и веригите на предлагането. България изнася значителни количества суровини, материали и компоненти за други страни в Европейския съюз, които след превръщането им в стоки биват изнасяни за САЩ. През 2013 г. износът на такива стоки е достигнал около 200 млн. долара, или около една трета от прекия износ за страната.

Георг Тупарев, ПП „Зелените“

Георг Тупарев се изказа против договора, който според него ще навреди на европейската и американската икономики. По думите му дебатът се е политизирал прекалено много, като десните се представят като привърженици на споразумението, а левите – като противници. Той обърна внимание и на представяната в медиите в Европа теза, че в САЩ има монолитна подкрепа за споразумението, а всъщност и там то има силни противници.

Тупарев даде примери как масово хората разпознават компании като Google и Pfizer, които са противници на това споразумение, но не са толкова запознати с компании като Monsanto или братя Кох (влиятелни индустриалци, бел. ред.), които подкрепят споразумението.

Той цитира сайта на Monsanto, която произвежда генно-модифицирани растения. Компанията твърди, че с нейните технологии светът ще може да изхранва 10 млрд. души без проблеми. Компанията произвежда ГМО царевица, за която твърди, че дава най-много енергия на декар. Тупарев оспори това твърдение и посочи, че преди идването на европейците в САЩ там е имало саванно земеделие, което е добивало 3-4 пъти повече енергия на декар. Според него завръщането към подобен тип саванно земеделие би могло да увеличи енергията от декар до 9 пъти спрямо царевицата, като се имат предвид спестените разходи от транспорт.

Друг негов аргумент бе развитието на транспорта. Той даде пример с електромобилите Tesla S, разработвани от компанията Tesla на Илон Мъск. При негово пътуване в Германия той е пътувал с такава кола, която ускорява от 0 до 100 км за 2,7 секунди и нейно зареждане (отнемащо 25 минути) излиза 5,31 евро, а за същото разстояние той би дал около 100 евро за бензин.

Третият му аргумент бе развитието на фармацията. В Европа има генни тестове, на цена под 100 евро, които изследват множество неща, докато в САЩ за всяко отделно нещо има тест и налагането на общи правила би оскъпило този вид тестове в Европа.

Според Тупарев тук става дума за сблъсък на икономиките на 21-ви век и на 19-ти и 20-ти век, като това споразумение за свободна търговия е опит да се запази статуквото. Той посочи, че ако то бъде прието, това би забавило налагането на новия вид икономика, но тези 20 години могат да са пагубни заради климатичните промени, които могат да настъпят до тогава.

Кирил Петков, предприемач, съосновател на MoveBG

Кирил Петков даде личен пример, с който да успокои страховете, че корпорациите ще завладеят Европа, ако бъде подписано споразумението. Той сподели, че още през 2002 г. е работил в голяма компания, произвеждаща една трета от бланшираните картофи в света. Тя още тогава е работела в редица европейски страни, но това по никакъв начин не е застрашило техния интегритет.

Петков даде и друг, по-нов пример. През 2014 г. българска компания е създала нов пробиотик с високи качества. Компанията е решила да го изнася за САЩ и за самият пробиотик не се е дължало мито. Редицата регулаторни пречки обаче са оскъпили значително процеса – регистрацията в американската служба FDA (Food and Drug Administration), наемането на FDA адвокат, провеждане на американско проучване и редица други изисквания, които вече са били покрити в Европа, е излязло 250 000 долара. По този начин, смята той, на редица български продукти практически им е отрязан достъпът до големия американски пазар заради двойната регулаторна тежест.

Бариерите извън митата могат да достигнат до 73% оскъпяване на храните, 26% за продукти на химическата индустрия, 13% на колите, посочи той.

Петков даде пример с над 8 хил. фирми в хранителния бранш в България, които имат около 200 хил. служители, които биха могли да се възползват от по-добрите условия за международна търговия със САЩ. При производството и добива на метали става дума за около 50 хил. души, а при химическата промишленост – за 18 хил. в 1 300 фирми.

Според него правителствената политика на подкрепа за дадени сектори на икономиката и защитата им от чуждестранна конкуренция ги прави неконкурентни. Петков посочи, че САЩ и ЕС нямат индустрия, която да е имала протекцията на правителството и да е отбелязала ръст.

Според него с приемането на TTIP ще бъде координирана интелектуалната собственост, което би улеснило значително изваждането на патенти и би спестило пари на бизнеса.

Въпреки подкрепата си за споразумението като цяло, той посочи, че не трябва да го приемаме „като бял лист“ и трябва да сме сигурни какво точно подписваме. Той изрази личното си мнение, че за регулациите за генно-модифицираните организми и пестицидите трябва да се обърне особено внимание, за да бъде запазен европейският и българският интерес. Според него България би имала 90% полза от това споразумение.

Евродепутатът Светослав Малинов обърна внимание на проведеното през ноември 2014 г. проучване на Евростат на общественото мнение в Европа за подкрепата за TTIP. Той посочи, че в България подкрепата е 64%, като и в редица други страни подкрепата е над 50%. Изключение правят страни като Германия (39%) и Австрия (39%), в които по думите му към момента споразумението не би било прието.

Сред повдигнатите въпроси от публиката бяха за регулациите на банковите такси, клаузата за арбитраж между държави и инвеститори, както и за ръста на БВП. Чуха се и обвинения, че пълният текст на споразумението не е публичен. Малинов припомни, че то все още се обсъжда и целият му текст не е публичен, но че на сайта на Европейската комисия е публикувана основната част от договорените до момента условия.

Десислава Николова посочи, че както всяко едно споразумение за свободна търговия в човешката история, така и TTIP ще доведе до ръст на българската и европейската икономика. Прогнозата за ръста на Европа е за 5%, а за България не може да се направи точна оценка, но със сигурност няма как страната да излезе на загуба.