Япония създава най-големия облигационен балон в света

Какво ще казва историята за настоящия гуверньор на Японската централна банка Харухико Курода след 10 години? Дали той ще бъде определян като гений или ще бъде заклеймен като луд?

Неговият агресивен ход с въвеждането на допълнителни стимули за японската икономика на 31 октомври донесе радост на пазарите и му спечели адмирации в качеството му на виртуоз на паричната политика. Япония най-накрая се захваща сериозно с изкореняването на дефлацията и това е чудесно.

Какво ще стане обаче, когато една централна банка изкупи цял облигационен пазар? Напът сме да разберем докато Курода, досущ като някой нервен хедж фонд мениджър, слага ръка върху японския пазар на облигации. А това е толкова своеволно, колкото и безсмислено за постигането на 2-процентова инфлация, и единствено разрушава извоюваната репутация на японската икономика като пазарна, пише Bloomberg.

Обявявайки, че ще разшири покупките си на държавни облигации до рекордните 709 млрд. долара годишно, централната банка само добави още сапун към най-очевидния облигационен мехур в модерната история и помогна за създаването на нов такъв при акциите. А щом законите на финансите и гравитацията заработят, японският дългов пазар би могъл да се срине по начин, който да накара фалита на Lehman Brothers от 2008 г. да изглежда като загрявка за предстоящото.

По-лошото е, че тъй като лихвените условия в Япония са толкова изкривени, инвеститорите няма да могат да видят типичните признаци за пазарен шок. Япония беше загубила последния си реален показател за цените още преди новината за разширяването на стимулите. Когато базовата доходност на една страна, за изразяването на чийто държавен дълг са нужни 16 цифри от валутата ѝ (японският дълг достигна един квадрилион - 1 000 000 000 000 000 йени през август 2013 г.), започне да пада, тя навлиза във финансовата зона на здрача. От този момент нататък вече не можем да говорим и за реално оценяване на корпоративни, обезпечени с активи или с ипотеки ценни книжа.

Разглеждани откъм връзката им с брутния вътрешен продукт на Япония, покупките на Курода правят програмата за количествени улеснения на Федералния резерв да изглежда незначителна. Фед вече приключва своята програма, докато Япония удвоява размерите на своята, чието начало датира от 2001 г. Последният ход на Курода може да означава, че японските количествени улеснения може да продължат вечно. Централната банка на Япония съвсем съзнателно се превърна в личния банкомат на финансовото министерство на страната, а прекратяването на тази практика няма да е лесна задача.

Всичката тази ликвидност доведе до редица събития в Токио. Стана ясно, че Държавният пенсионен фонд на Япония на стойност 1,2 трлн. долара драстично ще освободи портфейла си от облигации. Япония има огромен публичен дълг и бързо застаряващо население, а пенсионният фонд на страната, който е и най-големият в света, се насочва към акции. И въпреки това доходността по 10-годишните държавни облигации някак си остава едва 0,43%. Обяснението е, че огромната ликвидност действа като успокоително на тези части от облигационния пазар, които централната банка все още не притежава. Японската централна банка се намира върху бягаща пътека, чийто ход е предопределен да се ускорява, изисквайки още и още мултитрилионни доларови инжекции, за да поддържа пазара.

За оптимистите в Япония целта оправдава средствата. Ако Курода успее да промени дефлационната нагласа, която витае в Япония през последните вече 17 години, тогава усилията биха си стрували. Проблемът с този аргумент обаче е, че дефлацията не е първопричината за проблемите на Япония, а техен симптом. Нарастването на потребителските цени с 2% ще се окаже голям проблем, ако министър-председателят Шиндзо Абе не предприеме стъпки за дерегулиране на икономиката и за насърчаване на компаниите да повишат заплатите. Това се оказва особено вярно на фона на готвеното от Токио ново ограничаващо растежа повишаване на данъка върху потреблението.

Друг проблем е, че Курода превръща Японската централна банка в най-голямата компания за управление на активи в света. Банката може и да не го признава, но провежда мащабна монетизация на японския дълг, като вероятно изплаща големи части от него, както направи през 30-те. Какво ще се случи обаче, когато централната банка реши, че Япония има нужда от работещ и ползващ се с доверие облигационен пазар занапред? Наследниците на Курода ще са изправени пред ужасни трудности в напускането на пазар, който той на практика е национализирал.

Може би историята ще отсъди за заложбите на Курода. Тази оценка ще зависи от това дали Абе ще събере куража да се заеме с преодоляването на структурните пречки пред растежа на заетостта, индустрията, търговията и енергийния сектор. Курода по-скоро е пример за това, че е едно да заемеш дълга позиция на пазара и съвсем друго да поддържаш този залог завинаги. За да избегне да бъде заклеймен като луд от историята той трябва да измисли изход от най-дръзкия облигационен пазар.