Югоизточна Азия трябва да наблегне на производителността

Държавите от Югоизточна Азия обмислят да инвестират приблизително 7 трлн. долара през следващите 15 години. Целта им е да подобрят значително инфраструктурата си. Има обаче реален риск тези пари да не бъдат използвани по предназначение, предава Bloomberg.

Никой не се съмнява, че регионът има нужда от сериозна промяна. Задушаващият трафик на Банкок, разпадащите се летища на Манила, наводненията в Джакарта и честите прекъсвания на електрозахранването в Янгон са част от предизвикателствата, пред които регионът е изправен. „Хардуерните“ проблеми са компонент от най-бързо случващата се урбанизация в човешката история. Друг още по-голям проблем може да бъде „софтуерът“ на региона – уменията, здравето и образованието на работната му сила.

„Липсващото звено е продуктивността“, смята Оливър Тонби, мениджър на McKinsey в Югоизточна Азия. „За да се поддържа икономическият растеж, много държави ще трябва да удвоят историческия си темп на подобряване на производителността“.

Контрастът с Китай е поучителен. След всичко изписано за растящата цена на труда в страната годишното производство на работник във фабрика в Китай остава зашеметяващите 15 пъти по-голямо от това във Виетнам – 57 100 долара срещу 3 800 долара. Разликата с Индонезия е четири пъти, а с Филипините е повече от три пъти. В крайна сметка по-високите заплати може и да не прогонят толкова много чуждестранни инвеститори от Китай в Югоизточна Азия, както някои анализатори предсказваха. Защо да се местиш на юг, само за да получиш по-малко срещу парите си?

Предвид целия шум около регионалното сътрудничество през следващата година, тези цифри трябва да са отрезвяващи. На 1 януари Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН) ще направи най-сериозната стъпка досега към създаване на общ пазар с 600 млн. души, подобен на европейския. McKinsey смята, че един по-добре интегриран АСЕАН може да генерира до 615 млрд. долара в нова икономическа дейност всяка година до 2030 г. Обединението на 10-те нуждаещи се икономики ще отнеме много години и значителна политическа воля. Много по-често те се конкурират, вместо да си сътрудничат и не е задължително прогресът да върви в права линия.

Разбира се, инфраструктурата е жизнено необходима, за да стане Югоизточна Азия по-продуктивна. Тонби посочва, че на АСЕАН би послужило добре да „превъзмогне част от фрагментирането, което е попречило на компании, технологии и услуги да постигнат мащабна дейност в миналото“.

Човешкото развитие, включително агресивни инвестициите в образование, обучение и здравеопазване, може да бъде дори по-необходимо. Вземете Индонезия за пример. Най-голямата икономика в Югоизточна Азия често се хвали с демографското си предимство – 26% от 250-милионното население е на възраст до 15 години. Това ще бъде предимство само ако Джакарта им даде инструментите, с които да се конкурират.

„Ние често се хвалим с това колко по-евтин е трудът ни, сравнен с този на Китай и други части на света, но сме склонни да пренебрегнем факта, че сме по-слабо продуктивни от Китай“, смята Гита Вирджаван, бившият министър на търговията на Индонезия. „Ние трябва да направим нещо по въпроса със строителството на меката инфраструктура с цел създаване на много по-продуктивно общество“.

Същото е валидно и в Тайланд, в който неефективната и недостатъчно финансирана образователна система продължава да спира продуктивността. Това е валидно и за Мианмар, Виетнам, Филипините и други части на региона. Докато начертават новите магистрали и жп линии, правителствата от АСЕАН трябва значително да увеличат инвестициите в образованието. За 2012 г. например, Индонезия отделяше 3,6% от брутния вътрешен продукт за образование, докато Малайзия отделя 5,9%, а Тайланд 7,6%. Тези числа трябва да са по-близки до 20% в следващите години.

Правителствата също така трябва да ръководят урбанизацията така, че да станат градовете удобни за живот, безопасни и с ефективен градски транспорт. Най-сетне, политиците трябва да подкрепят иновациите в частния сектор и да направят повече държавни услуги достъпни онлайн или през мобилни телефони. „Става дума за овластяване на хората“, смята бившият американски посланик в АСЕАН Дейвд Кардън. „Без това няма да видим растежа, от който имаме нужда“.

Да се каже обаче е по-лесно, отколкото да се направи. Това е особено валидно за региона, в който бюрокрацията и корупцията често заличават ползите от бързия растеж. Докато Югоизточна Азия се превръща в най-голямата строителна площадка в световната история, тя трябва да се постарае да изгради и хората си.