Докато Китай се опитва да намали силната зависимост на своята икономика от инвестициите и износа, Индия се насочва към точно този модел на растеж, който би могъл да превърне страната в новия водещ световен производител през следващото десетилетие, пише CNBC.
Индийският министър-председател Наренда Моди показа в последните си речи и чрез действията си, че третата по големина азиатска икономика има нужда от модел на растеж, в центъра на който да стоят ориентирано към износа промишлено производство, изграждането на инфраструктура и урбанизация.
„Това предполага завой от сегашния икономически модел на Индия, воден от растежа в сектора на услугите, към модел от източноазиатски тип, основан на наличието на масова заетост и капитал“, коментира глобалният стратег в Deutsche Bank Санджеев Санял.
Ако Индия успее да го постигне, тя има потенциала да се превърне в новата „фабрика на света“ - роля, която е заета от Китай през последното десетилетие.
„След като Китай загърбва този модел, тя оставя пространство за страна с по-евтина работна сила като Индия да заеме нейното място на световен производствен център“, посочва той.
Източноазиатския модел на растеж е добре изпитан метод от Япония и Китай за постигането и поддържането на бърз икономически растеж. Той обаче така и не намира приложение в Индия, която премина от земеделски ориентирана икономика направо към такава, доминира от сектора на услугите, прескачайки фазата на доминация на производството.
Последното се равнява на около 15% от БВП на Индия, докато секторът на услугите представлява около 60%.
„Няма нищо лошо в софтуерната индустрия и Боливуд, но те не създават достатъчно работни места. Наблюдаваме тази особена ситуация, при която 60% от икономиката на страната е в сектора на услугите, но той дава работа на едва 28% от работната сила. В земеделието, чийто дял в икономиката е 14%, пък са заети 50% от работещите“, казва Санял.
„Това създава усещането, че воденият от сектора на услугите икономически бум облагодетелства неравномерно само старата англоговоряща средна класа, но не и стремящите се да се присъединят към средната класа с усърден труд и образование“, добавя той.
Индия има спешна нужда от създаване на заетост заради нарастването на работоспособното ѝ население. Между 2015 и 2020 г. то ще се увеличи до 856 млн души от 804 млн в момента. Това изисква разкриването на 10 млн. работни места годишно, за да не изостава заетостта от демографския прираст.
Преходът към източноазиатски икономически модел обаче със сигурност няма да бъде лесна задача.
Набирането и разгръщането на голям обем капитал ще бъде ключов момент в новия модел. То ще изисква бързо разширяване на финансовата и банковата система в страната.
Моди си постави за цел отварянето на 75 млн. нови банкови сметки до януари 2015 г. Основната цел на начинанието е прякото извършване на преводи на социални помощи за бедните, но то би могло да изиграе ключова роля в събирането на спестявания в дългосрочен план, смята Санял.
Освен огромния обем капитал източноазиатският модел изисква и всеобхватна заетост. Това би могло да се окаже проблемно заради строгото трудово законодателство и фактът, че градовете не са готови да поемат милионите индустриални работници, които трябва да задвижат модела, отчита Санял.
Ако моделът проработи обаче това ще се окаже повратна точка в живота на 1,2 млрд. души и ще има значителни последици върху световната икономика, посочва Deutsche Bank.
Не всички, разбира се, са съгласни, че гоненето на водена от ориентирано към износа производство икономика е правилният път за Индия.
Главният икономист в JP Morgan Джахангир Азис повдига въпроса дали Индия наистина може да бъде по-евтина производствена база от Китай и други страни като Шри Ланка и Бангладеш.
„Индия никога не е имала такава ефективност откъм разходи, защото законите затрудняват динамичното наемане и освобождаване на работна ръка“, отбелязва той. Освен това държави като Китай имат много по-развита инфраструктура, което намалява разходите за пренасяне на стоките от мястото им на производство до пристанищата.
„Индия може да инвестира в такава инфраструктура, но това ще отнеме време. Въпросът е дали няма да е по-добре, ако тя инвестира в подобряването на конкурентоспособността на своя сектори на услугите, предвид факта, че услугите са най-бързо растящия дял от потребителската кошница на хората“, заключва Азис.