Възможна ли е екологична урбанизация? Сингапур дава отговора

Сингапур може да предложи успешен модел на градоустройство, който да ограничи замърсяването и да подобри условията за живот в градовете в Азия, чието население все повече расте, пише CNBC.

„Ако един град не е устроен добре, това неминуемо ще доведе до замърсяване. Ще има задръствания и хората ще прекарват повече време на пътя, което иначе биха могли да използват за почивка вкъщи“, коментира председателят на Центъра за обитаеми градове и бивш ръководител на Органа за градска реконструкция на Сингапур д-р Лу Тай-Кер.

„Освен това натрупващият се дългосрочен ефект от един такъв град, умножен многократно по всички краища на света, със сигурност ще означава гибел за живота на планетата“, добави  той.

Планирането на растящата урбанизация по света е проблем, който спешно има нужда от решение. Преди 100 години едва 2-ма от 10 човека са живеели в градове. Днес повече от половината население на Земята живее в градове, като се очаква броят им да набъбне до около 70% до 2050 г., според доклад на Citibank. Очаква се повече от 100 млн. души да се преместят към градовете само в Китай до 2020 г., като страната планира около 70% от 1,4-милиардното ѝ население да живее в градски райони до 2025 г.

Тук се намесва Сингапур – един от най-гъсто населените градове, но с един от най-екологичните градоустройствени планове. Той е обявен за най-добрия за обитаване град в Азия от гледна точка на фактори като здраве, сигурност, демография и транспорт, според изследване на консултантската компания PwC.

„В Сингапур планирането се прави наистина в дългосрочен план. Тъй като сме на остров, нямаме право на грешки“, каза д-р Кер, споделяйки, че планът, в чието изработване е участвал, е бил предвиден за 100 години напред.

Като цяло обаче той не е оптимистично настроен за състоянието на повечето азиатски градове. „Бъдещето доста ме тревожи, защото повечето управници действат в кратскорочен план. Градът представлява нещо като част от промишлен дизайн, като кола например. Ако смените мястото на някой елемент, колата няма да работи. Никой не прави това при колите, защото ефектът е непосредствен. Това обаче се случва при устройството на градовете, защото ефектите биват усещани не по-рано от 30 години след това“, посочва д-р Кер.

Кер признава, че дори и най-добрите проекти могат да се объркат, като дава за пример своя основен план. Той е бил подготвян при население на Сингапур от около 3 млн. жители, като очакванията са били техният брой да нарасне до 5,5 млн. до 2091 г. В момента населението на града вече е 5,4 млн.

Въпреки това обаче благодарение на плана все още има много неизползвана земя. „Ако не бях изработил проекта в дългосрочен план и бях позволил на гъстотата на населението да се раздери, в момента щяхме да имаме голям проблем“, отбелязва той.

Азиатските държави имат сходни проблеми при планирането, съобразено с нарастващото население, по-голяма гъстота и желанието да бъде запазена земеделската земя, дори и в региони, които на пръв поглед не изглежда да страдат от такъв недостиг на земя като Сингапур.

„Китай, колкото и да е голям, изпитва същия недостиг на земя, защото голяма част от Китай са плата, а те не са подходящи за земеделие“, коментира д-р Кер, подчертавайки, че градовете трябва да бъдат планирани така, че да запазват земеделието. „Китай вече внася храна“, добави той.

Освен традиционните проблеми, като жилищно строителство, транспорт, енергийна ефективност, градовете трябва да бъдат съобразявани и с други, по-осезаеми фактори, като условията за живот.

„Навремето живеех в Манхатън, на втория етаж, срещу една капандура. Всеки ден малък лъч светлина ме огряваше за около половин час. След това се преместих в Астория, Куинс и първото нещо, което осъзнах, беше колко приповдигащо ми действа това, да виждам небето. Затова по време на десетгодишната ми работа в жилищното строителство в Сингапур беше много важно за мен хората да могат да виждат небето, да могат да виждат слънцето“, споделя той.