Търговия в земя без деца

В противен случай Япония трябва да приема около 650 000 имигранти годишно, за да постигне такова нарастване на населението. На добър час и по този въпрос. Една от  характеристиките на японския демографски дебат е колко  безразлични са самите японци по този въпрос. Репортерите могат спокойно да намерят (възрастни) хора за интервю, които твърдят, че животът няма да бъде в действителност толкова лош. Няма да бъде толкова пренаселено, а доходът на глава от населението ще остане стабилен. Подтекстът е, че допускането на чужденци на архипелага ще направи прословутия подреден живот на страната доста по-хаотичен.

Ако това не предизвиква носталгия у господин Абе по не толкова далечното време, когато Транс-тихоокеанското партньорство (ТТП) беше с огромен потенциал в бъдеще, то би трябвало. Това многостранно търговско споразумение бе може би най-добрата възможност за Абе да смекчи икономическите последици от японската демографска катастрофа по един политически приятен начин, преди разговорите да спрат на фона на нарушенията на  Вашингтон и неотстъпчивостта на Токио.

Отчасти ТТП би могъл да се справи с проблема като повиши производителността в Япония. Ако населението намалява, то тогаваединственият начин да се поддържа икономически растеж е да се увеличи производителността на всеки останал работник. Горе-долу по такъв начин Япония постигна известен икономически растеж от 2000 до 2010 година, тъй като средният растеж на производителност от 0,8 % изпревари спада на населението от 0,3% и бе постигнат растеж от 0,6% (с отклоненията при  закръглянията), както отбеляза бившият ръководител на централната банка Масааки Ширакава през 2012 година.

С отварянето на Япония за по-голяма чуждестранна конкуренция, особено в сектора на услугите, ТТП щеше да увеличи значително ползата от продуктивността в тези дялове на  икономиката, които остават най-неефективни и които също така са  най-вероятната възможност за кариера при жените и възрастните работници.

В същото време повечето наблюдатели не обърнаха внимание на един елемент от ТТП: либерализацията в инвестирането, от което биха имали полза японските компании в останалите страни от ТТП.

Никола Смит от CLSA отбеляза, че ТТП ще отвори нови врати за  японските инвестиции в чужбина, като разясни защитата на интелектуалната собственост, намали протекциите за местните лидери на други пазари и улесни безмитния износ на стоки, произведени от японски заводи в трети страни.

В известен смисъл ТТП щеше да бъде форма на неимиграционна реформа на имиграционната реформа. Ако вносът на малайзийски или виетнамски работници за работа в Япония не е опция, то следващото най-добро нещо, което може да се направи е да се  улеснят японските компании да наемат тези работници някъде другаде. Тези работници биха подкрепили значително японците в самата Япония до толкова, че компаниите биха могли да връщат в страната печалбите си, за да плащат заплати и пенсии.

Нито една от тези ползи от ТТП нямаше да бъде истински заместител на действителна имиграционна реформа, от която Япония ще се нуждае, за да избегне пълен демографски срив. Ако имиграционната реформа не е политически възможна засега, Токио трябва да направи каквото може. Инвеститорите ще забележат, че Токио залага на това, което би трябвало да бъде една от по-лесните части от решението на най-неотложния дългосрочен проблем на Япония. 

БТА