Китай - изграждането на една мечта

Той създаде нов партиен орган, в който влиза малка група от хора, работещи за подобряване на координацията на политиките и преодоляването на бюрократичната съпротива срещу промяната. Създадена е дори работна група, която работи по изграждането на „демокрацията и правната система“. Самият Си е започнал яростна кампания срещу корупцията по високите етажи на властта.

Анализаторите смятат, че тъй като икономическият растеж се забавя и излишъкът на работна ръка в провинцията се свива, скоростта на урбанизацията постепенно ще започне да намалява. За последните няколко години около 9 млн. души са се местили в градовете в рамките на 12 месеца. Очаква се през втората половина на десетилетието броят им да спадне до 7 млн. души годишно, а до 2020 г. - до 5 млн.

Китайските власти отбелязват, че скоростта на урбанизация в страната е много по-бърза, отколкото в западните страни по време на техните промишлени трансформации. На Китай ѝ отне около 30 години, за да се изкачи от 20% урбанизация до днешните 54%. Въпреки това днес увеличаването на населението в китайските градове е по-бавно, отколкото в страни като Южна Корея и Индонезия по време на техния период на бързо икономическо развитие. Причината за това се корени най-вече в дискриминационните политики на Китай срещу мигрантите и в държавния монопол върху продажбите на земи.

Като цяло урбанизацията на страната е впечатляваща. Шанхай е на път да приключи строежа на 121-етажен небостъргач, който ще бъде втората по височина сграда в света, след Бурж Халифа в Дубай. Цели нови градски квартали, подземни железници, летища и междуградски магистрали са построени перфектно и с темпо, с което Китай може да се гордее. Но страната не успява да се възползва напълно от предимствата на разрастването на градовете. Това се превръща в належащ проблем, който бързо трябва да бъде решен.