Китай - изграждането на една мечта

След като повече от десетилетие Китай се радваше на грандиозен растеж, темпът му започна да се забавя. Разточителните разходи на местните власти доведоха до натрупването на огромни дългове. Увеличава се броят на хората от средната класа, които търсят късмета си в чужбина. Скандалите, свързани с висши държавни служители, разкриха огромни нива на корупцията. Цензурата обикновено успява да предотврати разпространяването на антипартийни послания, но микроблогърите и хилядите им последователи стават все по-смели в критиките си.

Си Дзинпин описва проблемите на страната и подхода към решаването им, използвайки колоритни термини. Според него реформите са навлезли в „дълбоки води“. Китай трябва да премине по „рискови и опасни маршрути, за да пробие бариерите пред реформата“.

На пленума на Централния комитет през ноември партията заяви, че пазарните сили трябва да играят „решаваща роля“. Това изглежда доста объркващо след години на колебания по време на предшественика на Си, Ху Цзинтао, който се отказа от реформите, сблъсквайки се с мощна съпротива в лицето на корпоративни интереси, на местните власти, огромните държавни предприятия и, по ирония на съдбата, на новата средна класа, която не споделяше ентусиазма по увеличаването на мигрантите от селските райони.

Защо градовете имат значение

Всички ключови реформи, с които Си Дзинпин трябва да се справи, включват преместването на хора към китайските градове. Той трябва да даде на земеделските производители същите права на собственост, каквито имат жителите на градовете, така че да могат да продадат домовете си (което в момента е почти невъзможно) и да заминат с пари в джобовете си. Той трябва да се справи с финансите, които са силно зависими от заграбването на земя и продажбите на земи от земеделските производители. Освен това трябва да действа бързо, когато става дума за почистването на градската среда. Една от главните му задачи е да предотврати разрастването на градовете да изостри измененията на климата.

Този списък е едновременно труден, но и наистина спешен. Развитието на градовете в Китай е създало две нови социални сили, които Дзинпин не може да си позволи да игнорира. Огромният брой мигранти е една от тези сили. В момента преселилите се в големите градове хора са повече от една трета от общия брой на градското население. За членовете на тази общност е много по-трудно да започнат да се ползват от всички социални грижи и да получат достъп до обществени услуги, отколкото да получат американско или европейско гражданство, ако емигрират. Суровото отношение към вътрешните мигранти е предпоставка за огромно социално разделение, което може да избухне под формата на сериозни размирици.

Другата нова сила е градската средна класа, за която се твърди, че е с почти същия размер, колкото тази на мигрантите. Проблемът е, че представителите на средната класа се притесняват за имотите си – как да ги предпазят от капризите на урбанистите и партийните лица, какво се случва с цените им и какво трябва да се прави, ако балонът се спука. Все по-недостъпните цени на жилищата, или обратното, резкият им спад, може да подтикне средната класа да започне да протестира. Опасни са и твърде многото грехове и грешки на партията, в това число скандалът с безопасността на храните и корупцията по високите етажи на властта. 

Подобно на предшествениците си Си Дзинпин се опитва да изкорени признаците на недоволството в зародиш. Дисидентите, които не са направили нищо повече от това да издигнат протестни лозунги сред малки групи, бяха хвърлени в затвора. Но има и някои положителни признаци.