Как Китай губи чара си

Особено спешно необходима е реформа на системата за социално осигуряване. В момента около 260 млн. мигранти в Китай все още трябва да се върнат към родното си място, за да се възползват от услуги като безплатно здравеопазване и образователни услуги. Тази система работеше добре, когато все нови и нови вълни от млади работници идваха от селата в градовете, които да заменят заминалите. Но днес това вече не се случва.

Тази липса на съдействие за работниците мигранти предизвика ефекта на доминото в икономиката. Много спестяват жестоко, за да могат да плащат основните услуги, които не се възстановяват от държавата. Вътрешната консумация прави около 36 процента от брутния вътрешен продукт на Китай, съобщава статистическото бюро. В САЩ този дял е 70 на сто. В крайна сметка: китайският растеж зависи основно от износа и държавните инвестиции.

Йентиен показва колко добре функционираше моделът на растеж на Китай - и как този модел все повече се оказва неустойчив. Когато Китай за първи път се откри за останалата част на света през 80-те, градът бе готов да скочи: той е много близо до Хонконг и Шъндзън - сцената на специалната икономическа зона, чрез която Китай първоначално се появи на картата на световната икономика. Йентиен имаше перфектни условия да предизвика бум в експерта.

„Изглеждаше така, все едно някой е намерил на прага на дома си цял хълм със злато", казва партният секретар Дън. Въпреки че той не вярва да има роднинска връзка с Дън Сяопин, взима присърце максимата му за забогатяването. Той кара лъскав бял джип, спекулира на нестабилните фондови пазари на Китай и размахва купчина банкноти, за да докаже, че напоследък е доста успешен на пазара.

Още към края на 90-те години стана ясно, че е опасно за която и да е държава да разчита твърде много на износа. Тогава азиатската финансова криза тикна няколко компании в града към банкрут. Финансовата криза от 2008 г. привлече повече компании в червената зона. Над 200 фалираха или се преместиха на места, където заплатите и другите разходи са по-ниски, показва проучване на професора по икономика в Пекинския университет Ху Билан.

Заводите, които остават, днес са по-малко печеливши. Повишаването на заплатите и китайската валута, която се е повишила с 34 на сто спрямо долара от 2005 г. насам, вземат своето.

Хидео Аояги, главен изпълнителен директор на японска компания, за която работят близо 4000 служители в Йентиен, чувства икономическите промени. Разходите за заплати са се повишили с 40 на сто от 2007 г. насам, казва той. През 2012 г. производителят на двигатели едва достига рентабилност. Тази година трябва да е малко по-добра за Dongguan Shinano Motor Co. - с марж от около три процента, казва Аояги. Ако основните клиенти отидат в Югоизточна Азия, неговата компания вероятно ще открие завод там, казва той.

Дори много успешни компании чувстват промените в Китай. Сред тях е Kunki Electronics, производител на панели за мобилни телефони и камери, която освен всичко останало е снабдител на Samsung и Panasonic.

Мейхуи Лин, 41-годишният шеф на компанията, казва, че Kunki все още расте и е на печелба. Наскоро компанията вложи 100 милиона юана ( 12 милиона евро ) в нов завод в Йентиен, който отвори врати тази година.

Досега обаче той е намерил само 440 от 550 работници, които са необходими, за да се натовари капацитета на завода. Банките също не са били склонни да му дадат пари назаем, защото неговата компания би могла да предложи малко обезпечение. Финансирането на новата фабрика ще се състои от по-ранни печалби и заеми от приятели.

Партийният секретар Дън вижда бъдещето на Йентиен не в производството на евтини стоки за износ, защото "твърде много хора правят едни и същи неща“. Много от заводите, които все още са останали в града, са капиталоемки и по-специализирани, отколкото тези, които са фалирали. Но въпреки това те трябва да внимават за конкуренцията от Югоизточна Азия.

Предприемачите от града сега ще се опитат да засилят местната икономика чрез инвестиции в недвижими имоти. На главната улица тук в момента се строят три големи сгради - скелетата и кранове са вече там. Градът също участва по-силно във финансовия сектор. Той инвестира в компания за кредитни гаранции и планира да създаде малка своя банка, която ще осигури по-голям капитал за предприемачите.

Местните предприемачи казват, че спестяванията на града ще се използват по този начин по-добре, отколкото да седят на сметка, която ще гарантира ниски лихвени проценти. Предвид загрижеността относно нарастващия дълг на Китай обаче било рисковано точно сега да се навлиза силно в бизнес кредитирането. И навлизането в сектора на недвижимите имоти било рисково, но се изплащало по-добре.

В най-големият строителен проект на града, ширнало се на 270 000 кв. м. вилно селище с името Blue Mountain, продавачките разхождат интересуващите се кандидат-собственици из комплекса с жълти колички за голф. Проектът има и специално изградено езеро, а градът си гарантира бъдещи високи постъпления чрез апортната си вноска – земята.

Икономическият професор Ху твърди, че икономическият модел на Йентиен се променя по принуда. „Старият партиен секретар разви икономиката от земеделие към преработваща промишленост, новият партиен секретар сега насърчава преминаването към сектора на услугите“, казва той.

Въпреки това бързото нарастване на цените намеква за жилищен балон. Цените на жилищата в града са се удвоили от 2007 г. насам. Строителите предлагат на потенциалните купувачи в допълнение на купения от тях имот и премии от всякакъв вид - от компютри Apple до злато на кюлчета. Много от жителите на града притежават две жилеща, което предполага, че и спекулациите имат вина за увеличението на цените. Това развитие плаши цял Китай, докато бясното строителство оставя призрачни градове, пълни с празни къщи.

Икономистите смятат, че устойчивият растеж в Йентиен, както и в други части на Китай, може да се постигне само, ако условията позволяват работниците-мигранти да се заселят там, а не да се връщат към дома си след кратко време. В резултат на това търсенето на местни стоки и услуги ще нарасне, а фабриките, както и други компании ще успяват по-лесно да пуснат корени.

Ако китайските селяни са в средата на 20-те си години, 37% от тях заминават за градовете в търсене на работа, показват данни на Син Мен, професор по икономика в Австралийския национален университет. Когато са средата на 30-те си години, само 18% живеят на друго място, отколкото у дома.

Йентиен обаче се ангажира доста по-силно за своите 80 000 мигранти, отколкото редица други градове. Някои деца имат достъп до основно образование, което се субсидира от общината. Дали едно дете има право на това, се изчислява на базата на точкова система въз основа на осигурителни плащания, притежаване на жилище от страна на родителите и спазване на политиката за едно дете.

Сега и фабриките предлагат на служителите си по-често здравни осигуровки. Това задължение се контролирана по-строго от Йентиен, отколкото в някои други градове, които са по-малко зависими от работниците мигранти.

Условията за изпращане на детето на училище обаче може да се сторят прекалено строги за редица мигранти. Повечето от тях са твърде бедни, за да си купят къща. Мнозина днес размишляват като Леи Бинбин, 30-годишна жена от Хубей, която казва, че е "временно“ в града.

Тъй като тя няма здравно осигуряване в града, както и гарантирано място в училището за своя 13-месечен син, тя и нейния мъж искат скоро да се върнат в родния си град.

„Ние се нуждаем от тях, но от политическа гледна точка ги гоним“, казва Дън Мъншън, вторият по власт политик в градската управа.