С оглед на нарастващата перспектива коалиция от държави, водена от САЩ, да започне военни действия срещу режима на сирийския президент Башар Асад все по-важен става въпросът за бъдещето на страната. Как би изглеждала Сирия без кървав диктатор на власт? Експерти по сигурността предупреждават, че вероятността картината да не бъде никак розова е напълно реална.
В действителност продължаващото кърваво разслоение на сирийското общество води страната към ръба на ужасяваща жестокост. Още по-лошо – това може да доведе до дестабилизиране на целия близкоизточен регион. Възможността за подобно негативно развитие на сценария е напълно реална на фона на нестабилността на съседните на Сирия режими, част от които бяха отслабени от поредицата от социални бунтове, известни под по-общото название "Арабска пролет".
Режимът на Асад се оказа наистина кървав – повече от 100 000 убити, над 130 000 изчезнали или задържани, стотици хиляди ранени и около 3 млн. емигрирали за постоянно от страната от март 2011 г. насам, според най-актуалните към момента данни на Организацията на обединените нации (ООН), припомня WBP Online. Съществува ли обаче възможност отстраняването му от власт да донесе още по-големи кръвопролития? Причините за подобен сценарий могат да бъдат търсени в основната структура на сирийското общество и неговата история.
На първо място от историческа гледна точка сирийското общество е хетерогенно, с няколко различни религиозни групи и етнически малцинства, част от които имат многовековни повсеместни конфликти на интереси.
Първичното разделение се забелязва още с първия поглед към общественото разслоение. От едната страна стоят мнозинството сунити – около 74% от близо 23-милионното население на Сирия. На другия полюс пък са алауитите (приблизително 12% от общата популация), които до голяма степен формират политическия и военния елит на нацията. Сред другите малцинствени групи са друзите (около 4%), евреи и християни (10%).
Макар и с променлив успех, силната мултикултурна смес успява да съжителства сравнително мирно години наред въпреки използваните често брутални средства от авторитарния режим на семейство Асад, който доминира в страната от 1971 г. насам.
Вижте коментар на редактора на Bloomberg Елиът Готкин!
Години наред политическият елит в Сирия е почти изцяло воден от мистична религиозна група, следваща каноните на шиитския ислям. Въпреки това алауитите не са били доминираща сила в страната винаги - в действителност от историческа гледна точка те по-скоро могат да бъдат класифицирани като най-бедната, най-презираната и най-малко образованата част от обществото.
По време на френския мандат между двете световни войни алауитите са били избрани да служат в армията и в обществените ведомства. Решението на френските колонисти никак не е било случайно – те са търсили противовес на силните както от финансово, така и от политическо естество сунитски фамилии.
преди 11 години Западна Европа и САЩ основните губещи в Сирия http://borsi.blog.bg/***/2013/09/09/zapadna-evropa-i-sasht-osnovnite-gubeshti-v-siriia.1146982 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Смятам, перфектен пример за "свободата и независимостта на медиите" и "плурализма", но това едва ли изненадва някой, по интересно (лично на мене) ми е, как изглежда в главите на хората, този еднополюсен свят който ни готвят ;) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Преди два три дни , неизвестно как , се промъкна на екрана на българската телевизия през цензурата , кратко интервю на бежанка от Сирия учитеулка по професия. На услужливия въпрос на журналиста на БТ от рода на колко години е продължила стогодишната война или нали за всичко е виновен диктаторът Башар Асад жената каза приблизително следното: не е така , сега в Сирия ежедневно пристигат от другите страни хиляди въоръжени до зъби хора те рушат и избиват наред... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Много по-лошо - Либия 2!Някой скоро чел ли е нещо, гледал ли е нещо за Либия по т. н. световни медии, които имат задачата да моделират мнеието на бройлерите? Няма и да видите - това, което става в Либия не става нито за описване, нито за показване!Както и в Ирак, и в Либия целта е постигната: нито Саддам, нито Кадафи заплашват долара като разплащателно средство при търговията с петрол! Като бонус - контрол над доста богатите залежи...И в Сирия целта е да се отцепи едно парче в северните провинции, контролирано от стипендиантите на Катар и СА - ***-меч на исляма, за да може да мине тръбата с катарски газ до Средиземно море. Останалото си е "вътрешна работа" на "свободния сирийски народ" и управлението, което демократично ще си избере... хехеНо това, при положение, че "освобождаването и демократизирането" премине по безпроблемния иракско-либийски сценарий. В Сирия обаче нещата не са така прости, видно от последните събития... хехе... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Нали и в Ирак имаше химическо... после не намериха...Вчера гледах едни гадости в нета, които се твърди, че са извършени от противници на Асад... Сбъркана работа, явно няма невинни в ситуацията. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Точно това имах предвид: 1. Не съм толкова наивен да смятам, че Асад е докарал земния рай за сирийците, но изброените в цитата жертви и последици, са пряко следствие от инспирирания и подкрепян от вън въоръжен конфликт.2. Сценария за бъдещето на Сирия, струва ми се е един: Ирак 2. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Всяко конкретно управление /режим/ си има недостатъци, но нова което ги "чака", ще е с много повече от настоящото... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "Режимът на Асад се оказа наистина кървав повече от 100 000 убити, над 130 000 изчезнали или задържани, стотици хиляди ранени и около 3 млн. емигрирали за постоянно от страната от март 2011 г. "------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Доста манипулативно твърдение, защото това ,по скоро е резултата от милитаризарния конфликт на сирийска територия, активно подкрепян и инспириран от външни фактори, а не пряко следствие от съществуването на "режима". Иначе за сценария по който ще продължи живота там имаме кристално ясен пример: Ирак - цяло десетилетие на разруха, човешко страдание и безвластие... много тъжно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар