Решението на Китай от миналата седмица да либерализира лихвите по кредитите, макар и широко приветствано, повдигна съмнения, че промяната отразява напълно опасността при неплащане и е насочена главно към това, да помогне на силно задлъжнелите държавни фирми и общини.
Според инвеститорите решението на Централната банка на Китай е символично, пише Ройтерс. Поне в краткосрочен план те очакват това да облекчи задлъжнелите държавни предприятия, големите работодатели в частния сектор и да улесни достъпа до финансиране за местните власти. На срещата на финансовите министри и централните банкери на страните от Г-20 в Москва японският финансов министър Таро Асо нарече реформата „стъпка в правилната посока“.
Големите китайски държавни банки, като Commercial Bank of China Ltd, China Construction Bank Corp, Bank of China Ltd и Agricultural Bank of China Ltd, едва ли ще се възползват от новата промяна. Само около 11% от кредитите, отпуснати от големите банки, са под минималния праг от 6%, макар че те мога да дават заеми дори и на по-нисък процент.
Въпреки това икономистите считат, че ходът на Централната банка на Китай издава ясно намеренията на Пекин да продължи с реформите, насочени към капиталовите пазари, с цел промяна на условията, които бяха причината за появата на имотния кредитен балон в страната.
Чуждестранните банкери и инвеститори правят сравнение със ситуацията в Япония през 90-те години, когато банките избягваха да преструктурират кредитите на най-големите си заематели, а вместо това ги рефинансираха на по-ниски лихвени проценти. Тази политика спомогна за създаването на т.нар. „зомби компании“ и бе сочена като причината за продължилата две десетилетия икономическа стагнация в Япония.
Според някои пък либерализирането на лихвите по кредитите не било нужно. До петък банките можеха да отпускат кредити по лихвен процент не по-нисък от 70% от минималния праг от 6%, определен от държавата. Или с други думи – не по-нисък от приблизително 4,2%. По същото време лихвеният процент, по който банките изплащат лихвите по депозитите на своите вложители, бе увеличен на 3,3%.
Това ще рече, че банките получават 0,9% марж на печалбата от всеки отпуснат кредит. Въпреки че политиката бе предназначена за оздравяване на кредиторите, тя създаде предпоставки за неустойчиво кредитиране. За да максимизират печалбата от фиксирания марж, банките отпускаха кредити главно на нискорискови клиенти – това са държавните предприятия. С лихвени проценти, по-ниски от инфлацията, вложителите пък започнаха да търсят други начини, за да си осигурят по-висока доходност.
Това предизвика кредитен бум за големите компании и създаде нерегулираното извънбанково кредитиране за малките и средни предприятия, наречено „сенчесто банкиране“. Standard & Poor's оценява „сенчестото банкиране“ през изминалата година на 3,7 трлн. долара.
Големите компании, финансирани с евтин кредит, започнаха да отдават тези средства. Те правят това посредством т.нар. „поверени заеми“ и банковите акцепти. Предлагането на кредит от фирмите нарасна с повече от два пъти през първите четири месеца на тази година и достигна 1,6 трлн. юана (260 млрд. долара). Дори и ако фирмите отпускат такива заеми, които в страната се смятат за най-малко рискови, ако те не бъдат върнати, самите фирми могат да изпаднат в неплатежоспособност.
Според икономистите и Международният валутен фонд (МВФ) балонът в кредитирането е предпоставка за влошаване на инвестициите в имоти, инфрасткруктурни обекти и индустрията. Миналата седмица МВФ потвърди прогнозата си за ръст на китайската икономика от 7,75%. Според доклада на Фонда Китай трябва да извърши ключови реформи, които да направят икономическия растеж по-устойчив, да успокоят кредитната експанзия и да либерализират лихвените проценти.
Следващата стъпка за отваряне на конкуренцията между банките ще бъде по-трудна – да се премахне таванът на лихвените проценти по депозитите. Според икономистите този ход ще насърчи кредиторите да разпределят капитала си по-ефективно, което ще стабилизира икономиката, вместо да насърчава неизгодни инвестиции.
Пекин обяви намеренията си за извършване на необходимите реформи, въпреки че правителството понижи прогнозата си за ръст на икономиката от 8 на 7,5% - най-бавният темп на икономиката от 23 години насам. Според анализаторите за Китай ще бъде истинско предизвикателство да регулира кредитния балон и да извърши реформи в икономиката без да предизвика финансова криза.