Бомба със закъснител ли са държавните ценни книжа на азиатските пазари?

„Време ли е инвеститорите да продават и да бягат надалеч?“, пита Ройтерс. Усилията за превръщане на световната финансова система в по-безопасно място може да направи Азия по-уязвима на сътресенията на кредитния пазар. От това най-притеснени сa държателите на облигации, за които рязкото разпродаване от края на май тази година, може да им донесе големи загуби.

Ниските лихвени проценти по света направиха по-лесна продажбата на новоемитирани облигации, деноминирани в долари, евро или йени, което доведе до бум в предлагането им и направи азиатските компании по-зависими от състоянието на дълговите ценни книжа. Но търговията с този тип облигации бавно замира, което ги прави силно податливи на намеренията за масово разпродаване, ако притежателите им решат да се освободят от тях по-рано от падежа им.

„Проблемът е, че ако всеки един от тях реши да ги продаде по едно и също време, пазарът няма да може се справи с тази ситуация. Ако това се случи, то несъмнено ликвидността ще спадне много бързо и ще предизвика спираловиден ефект“, предупреждават от управляващото дружество Mackenzie Investments в Сингапур.

Пазарът на облигации в Азия се качи нагоре след фалита на Lehman Brothers и отчасти заради влятата ликвидност от страна на западните централни банки, което те извършиха с цел възстановяване на икономиките в техните държави.

Въпреки това, когато миналия месец Федералният резерв на САЩ обяви, че може да прекрати програмата си за количествени улеснения, цените на облигациите започнаха силно да се колебаят. Доходността на облигациите, чиято връзка с цената им е обратнопропорционална, през последните месеци се увеличи значително.

Ниската ликвидност на азиатския пазар може да предизвика по-масирани продажби на облигации, за които няма интерес, а това ще образува вакуум в цените. От друга страна това ще доведе до по-рязък спад в цените, защото, разтревожени, инвеститорите ще започнат да ги разпродават. Един сценарий, който много напомня на черните дни от краха на Lehman Brothers.

Обаче няма обобщена информация относно обема на облигациите, за които говорим. Според дилърите след продажбата им обемите са спаднали драстично. Но въпреки това през изминалите години ликвидността остава променлива в резултат на други фактори. 

Регулациите, наложени от новите капиталови изисквания на Базел III и закона Дод-Франк в САЩ, принудиха западните централни банки да намалят и дори да прекратят търговията със свои собствени ценни книжа, както и да освободят портфейлите си от солидно количество азиатски ценни книжа, за да намалят риска.

Ниските лихвени проценти, заради които ценните книжа се продават изключително лесно, направиха по-старите емисии по предпочитани за държане вместо за търгуване. Резултатът е ограничаване на количеството вторично търгувани азиатски облигации. Такъв натиск може да има мащабни последици в Азия, предизвикан от нарасналия апетит за държане на дългови инструменти.

Според данни на McKinsey Global Institute съотношението дълг към БВП от 133% през 2008 г. се увеличило на 155% в средата на 2012 г. Дори е по-високо в сравнение с 1997 г., когато няколко икономики в Азия пострадаха от отлива на капитали в региона.

Едно е сигурно – на пазара няма признаци за масова паника. Ниските лихвени проценти и отслабването на регулациите дори увеличават размера на новите емисии облигации до рекордни нива.

Но масовите разпродажби са първият знак, че бичият тренд на облигационния пазар, доминиращ вече повече от 4 години, може да е към своя край. Това може и да е така, защото инвеститорите очакват Фед да поднови стимулите си, въпреки че все още са притеснени за състоянието на пазара.

Държателите на държавни ценни книжа на страни като Шри Ланка, Виетнам и Монголия сега отчаяно търсят на кого да ги продадат. „Ако притежавате облигации на някоя от тези страни, само мога да ви пожелая успех с продаването им. Въпреки, че поевтиняха, инвеститорите все пак искат да се освободят от тях, защото няма на кого да ги продадат“, каза трейдър от Хонконг, работещ за голяма американска банка, пожелал да остане анонимен.

Обаче този процес има и своята обратна страна. Ниските лихвени проценти увеличиха емисиите на нов дълг, но също така спомогнаха за намаляването на риска от неплащане на дълга, като много компании успяха да го рефинансират с по-дълъг падеж.

Това означава, че, дори ако лихвеният процент по 10-годишните американски държавни ценни книжа нарасне над 64 базисни точки до 2,26%, както това стана през месец май, то това най-вероятно ще предизвика паника сред по-големите азиатски компании.

И докато е съвсем естествено увеличението на лихвени проценти да води до намаляване на цената на облигациите, то някои фондове като T. Rowe Price чакат с нетърпение това да стане, за да закупят такъв дълг. T. Rowe Price хеджира риска от резките промени на облигационния пазар, като купува безрисковите американски и германски държавни ценни книжа.