Германският вицепремиер и икономически министър Филип Рьослер предупреди, че налагането от ЕС на анти-дъмпингови мита върху вноса на китайски соларни панели ще бъде сериозна грешка, пише Financial Times.
Изявлението му идва, след като водещата промишлена организация в страната призова за спешни преговори с Китай, които да предотвратят наказателните мита, които се очаква да бъдат обявени от ЕК в началото на юли.
Германската реакция идва седмица преди канцлерът Ангела Меркел да приеме в Берлин новия китайския премиер Ли Къцян. Германия е единствената страна от ЕС, която Къцян ще посети по време на първата си обиколка като премиер.
Немското недоволство подкопава действията на еврокомисаря по търговията Карел Де Гюхт по най-големия подобен случай в историята на ЕС, който касае износа на соларни продукти от Китай в Европа на стойност 21 млрд. долара през 2011 г.
Де Гюхт препоръча соларният внос от Китай да бъде обмитен със средно 47%, след като констатира че китайските производители са незаконно сусидирани и продават продуктите си в Европа под себестойност.
В интервю за Welt am Sonntag Рьослер посочва, че наказателните мита са грешният инструмент. По думите му германската индустрия с пълно основание е много обезпокоена, като се опасява от ответни китайски мерки, засягащи немския експорт.
„Очаквам ЕК да направи всичко, за да предотврати голям търговски конфликт. Тя трябва да потърси преговорите, а не да отправя заплахи“, каза Рьослер.
Самата Меркел заяви миналата година, че въпросът с китайския соларен внос трябва да бъде разрешен чрез диалог. Коментарите на канцлера бяха необичайни, тъй като атаката срещу китайския внос бе оглавена от немския производител на фотоволтаици Solar World.
Срещу това обаче възнегодуваха от Wacker Chemie – немска компания, която е най-големият производител в Европа на полисилиций, основен компонент в соларните панели, както и от редица малки фирми от евросъюза, които инсталират панели по покриви и сгради.
Според Алианса за достъпна соларна енергия, ако бъдат наложени наказателните мита, това ще коства загубата на 242 хил. работни места в Европа, но цифрите бяха оспорени от собствено проучване на ЕК.