Независимост и взаимозависимост
През миналото лято китайски представители посочиха, че страната откликва на молбите за помощ в резултат на европейката дългова криза, но иска да бъде третирана наравно с ЕЦБ при преструктурирането на дълг, а не като външен кредитор, който остава назад в списъка за удовлетворяване при необходимост.
Нараства негодуванието на Китай относно загубата на стойност на валутните му резерви. Редуцирането на чуждестранната ангажираност на Китай ще позволи постепенното намаляване на задграничните инвестиции, което от своя страна ще сведе до минимум нуждата от последващи инвестиции, които да подкрепят цената на съществуващите.
Китай вижда намаляващи ползи от сътрудничеството си с други държави, осве ако не е на база собствените му условия. Страната се противопоставя на натиска върху икономиеските си политики, търговски практики, валутен курс, политическа система, външна политика и човешки прва.
Китай не приема двуличието на развитите държави в отношеният им с велика сила. Китайската история е изпъстрена с непрекъснати унижения в отношенията със Запада.
Китай пренасочи своите приоритети към енергийна сигурност и обезпеченост с храни за своето устойчиво развитие, като си купува тази независимост чрез придобивания на чужди доставчици, например в Африка. В някои случаи тези инвестиции осигуряват и външни пазари за китайските стоки и услуги.
За Китай ребалансирането на икономиката представлява завръщане към традиционната икономическа себедостатъчност и ограничено участие в световната търговия. В историята на страната отношенията с чужденците са по-скоро изключение, отколкото правило.
Робърт Харт, британски търговски пратеник в Китай от 19 век, пише следното: „Китайците имат най-добрата храна в света – ориз, най-добрата напитка – чай, и най-доброто облекло – от памук, коприна, кожа. Притежавайки ги, Китай няма нужда да плаща и едно пени за стоки от чужбина.“